Не е като да не съм влюбена, та виждам си сърца навсякъде и се усмихвам, на пук на всичко и всички. Вървя и си мисля колко хубаво е навън, колко нежно птичките пеят за любовта, облачета ми намигат " Как сииии", въобще не мога да се оплача от живота, който прелива от любовни въздишки... А и аз допринасям като творя, мисля, мечтая...


В писането не ми е много силата, но вижте какво сътворих, аз лично много си го харесвам, това е едно мое преживяване, това което аз почувствах ...

Бленувана среща
Случайно срещнаха се те, и нищо, точно в този миг , НИЩО, едно замайване, не по- скоро объркване. От този момент лентата започна да се върти толкова бързо, Стоп. Сърцето ми започна да тупти, желаех те, да определено исках, те пак да се срещнат, поне още веднъж, за миг дори. Копнеех за това и превъртах, дни наред различни варианти, как Те се срещат. Започнах тъй силно да бленувам за тоз момент, тъй силно и правих глупост подир глупост. И ето случи се, за секунди, те размениха поглед, беше вечер, студена, но със всяка крачка към приближаването на моя блян аз горях. Започнаха да правят пируети, естествено за тях бе. Струваше ми се тъй странно всичко, но отпих, и всичко на мястото дойде си. Всяка усмивка тъй стопляше ме, обгърна ме, но не както аз исках и все пак бе приятно, бях щастлива... И така навън е студ, а в душата ми бе празник, бях там със правилния човек. Последна песен, гледах те и знаех какво искам, поглед, нежелание, все пак се озовах в тези две силни ръце, наляво, надясно. Усещах аромата, този опияняващ мирис, усещах диханието ти тъй близо, въздишка, изтръпване, не исках никога да свършва. Повтарях си Не, Не, Не, НЕ, нееее не нека не спира. Слети в едно бе тъй приятно, за мен това бе сбъдната мечта. Но ето свърши, мислех само за едно, те трябва да се срещнат.
Навън сме двама, студено е, но аз горя, поглеждам те и става ми тъй топло, мълча, а в главата ми танцува Еуфория.
Стоя пред теб и нежелая нито крачка да направя, и тогава те съвсем случайно, неее, добре де, не беше този път случайно, се сращнаха, за секунда - за мен бе век. За миг времето бе спряло. Какъв миг бе само оооо, Миг на щастие, който трае вечност. Дори сега потръпвам и цялата пулсирам. Седя докосвам, усещам солена е, точно в този момент в главата ми няма никой, къде съм, какво стана, остана дълго една сладко-солена тежест от тази среща. Получих своя блян, беше тъй хубаво, съдете ме, гълчете, но аз желая те тъй силно. И не бих спряла да мечтая дори и за секунда, потапям се и ден след ден, секунда след секунда минаваш и си част от мен. Знам със сигурност едно и то е, че съм безвъзвратно и лудо влюбена в ТеБ. ( добре де не знам със сигурност, но определено обърка сърцето ми)



Препрочитам си го и ми става супер хубаво :)




Бях в Никопол по един проект Eco-art WorkShop, от стари вещи трябваше да направим нови интересни неща, а ето аз какво направих:



Това беше едно много старо огледало, което облепих с мидички естествено във формата на сърце ;) и с надпис отдолу LOVE... Стана много добре, така се бях съсредоточила, когато го правих, харесва ми определено.



Две влюбени зайчета, все пак сме в годината на заека ;)


За първи път използвах техниката декупаж, добре се получи.


Тези човечета направих от кламери и омотах с прежда. Това е логото на младежта в действие само че 3D :)



Разхождах се по никополския плаж, съзерцавах красотата на Дунава, попадднах на интересни на цвят зелени мидички, на красиви камъчета, някой от които във формата на сърце и тогава ми хрумна супер добра идея, за която обаче ми трябваше камъче, което да прелича много на сърце, започнах да търся, но все нещо не ми харесваше. Беше слънчево легнах на горещия пясък, прокарах ръка през него и хоп камъче, точно това което исках, затворих очи, отпуснах се, заслушах се в песента на птичките, във вятъра, Дунава също шептеше. Слънцето ме галеше нежно, Вълшебство!!! Ако всеки поне за миг се спре и обърне внимание на тези малки неща, колко по прекрасен би станал живота ви ...
Ето какво се роди от малко миди, камъче, миг наслада и много любов :)