Осичка тук, осичка там :)

Сетих се за една много култува случка от живота ми в Англия :)

Хубав слънчев ден, отиваме за работа, мятаме кошовете, а крушите стаили дъх ни очакват...

Ден като всеки друг, берем си най- спокойно с моя партньор, който се казва Вилиус, чувам някой си ме вика, обръщам се и тракториста ми показва една дупка в земята. А от дупката разгневени оси, гледат ни и се чудят " Кой ли първо да ръчнем " :D Поглеждам ги с насмешка, обръщам си се и продължавам да си бера , нали съм много смела и от нищо не ме е страх :D ,

Да ама осите решават, че аз съм добра мишена, защо пък да не ме нажилят едно хубаво...
Тръгвам съвсем спокойно да си изсипвам коша с крушите и в този момент рояка с оси решава да напада. Изсипвам си крушите, на земята, но това е една малка подробност :) и започвам да тичам, като не викам ами се чува от време на време едно ох, ох и се спирам тук таме, като си мисля може би пък ако не им обръщам внимание, ще си тръгнат. ДА БЕ ДА , иска ми се ...

В това време и партньора ми, са го подгонили и тича, но неговата тактика е да се съблече. Отстрани не разбралите какво се случва си мислят, че нещо си се гоним и се закачаме, а разбираш ли Вилиус пък си прави ей така, по работно време, насред крушите стриптийз.

Така и така си тичам, виждам, че осите нямат и най- малкото намерение да се махат от мен, ми си ме следват и все повече си забиват жилото в мен, та решавам да си хвърля поне коша, да ми е по удобно тичането, ако можем да говорим тук за удобства. :)

Та тичам си, тичам си, тичам си и насреща ми кумчо вълчо, е не беше той де, хаха насреща ми шефа, спирам се пред него и му показвам осите, той със сайзера ( това е едно пластмасово нещо с дупка в средата, определя ме така дали крушата или ябълката има определения размер, за да я откъснем)маха една оса, тя прави едно хубаво кръгче, поглежда ни отгоре, смее се на цялата тази картинка, и с всичка сила се връща към мен и понеже нали са големи злоби, си забива жилото по възможност на предишното място...

... Злобни малки, гадни твари, не стига, че бяха мнооооого ами и всяка една като те ужили по 10 пъти и ето готов си, вече може да се хвалиш колко много те обичат осите :D

Шефа горкия, колкото и да ръкомахаше не успя да ги прогони, само получи бонус няколко влюбени в него оси :)

Но благодарение на него се избавих от тях, каза ми бързо под душа, тогава се сетих за анимационните филмчета, където рояк оси или пчели гони някого и той скача в някое езерце.

Както съм с дрехи, обувки веднага под душа, вече трепереща от ужас, дойде ми много тяхната любов. Излизам и почвам да се събличам, по пътя от банята до караваната оставям по някоя обувка, дреха, за моя принц, който след това ще ме намери :D

Влизам в караваната събличам се гола голеничка, да огледам щетите, сега ми е смешно, но тогава си бях в шок. Цялата треперех, такива дупки имах, даже ми останаха белези. В този момент нито знаех къде се намирам, нито какво се случва, просто бях много уплашена.

Дойдоха си другите от полето и тях осите ги бяха изпонахапали, е не като мен, ама аз съм си по сладка де :)

Шефа ми предложи болница, хапчета, но аз нали нито по болници ходя, нито пък пия каквито и да е хапчета, та отказах, само кремчето взех и се намазах.

Излязох при другите супер усмихната, а те ме гледаха и се чудеха, толкова много изпохапана, а се смее :I Е такава съм аз, въпреки, че точно тогава, така ми се искаше някой да ме гушне и да ми каже две мили думи. Но да аз съм силно момиче :)

Следващите няколко дена бяхме просто смешна картинка с моя партньор, особено първия ден, ние не брахме а само се пазехме от дърветата, видех ли каквато и да е мушица бягах, чуех ли каквото и да е жужене, отново настрана, опитвах се само с поглед да бера крушите, тц нещо не ми се получи. Вилиус беше се екипирал целия, само очите му се виждаха, дръпнеше ли се от дървото , правех го и аз, нямаше значение причината...

И те така, кога друг път ще ме жилят оси ... Обичат ме какво да ги правя...

В момента сме малко скарани, та надявам се в близко време да не се виждаме и ако пак решат да показват своята любов, някой ден, нека да не е върху мен.

Знам сладка съм, ама все пак колко пък да съм сладка ;)

Feliz Navidad y Feliz Año Nuevo

Весела Коледа и Честита Нова Година !!!
С малко закъснение ;)
Всяка година ми се иска да направя подаръци, които да са от мен и все не остава време, е тази година направих нещичко обаче пак в последната минута, но пък резултата ми хареса и съм напълно удовлетворена :)

Имахме Салса Коледно Парти, там си разменяхме подаръци. Аз направих тази специална салса тениска.

Ето и тази тениска стана много сладка. Прекрасно е мама да носи отпечатъка на ръцете на своя син под формата на едно усмихнато слънце :)

Винаги съм искала на Коледа да подаря подарък, на напълно не познат, а и самите подаръци обичам да подарявам на хора, които не очакват, така изненадата и усмивките са много по- сладки. Тази година точно това и направих :D





А ето и първата ми поръчка, за Коледа ми поискаха да направя глава на коте. Ето и резултата ...



Защо ви поздравявам на испански? :) Ами за Нова Година бях там и с една дума влюбих се ...
Уникална страна това беше мечтата ми, да замина и видя Испания, да потанцувам салса, да се докосна до испанската култура и начин на живот... Беше едно голямо приключение, но за него друг път :)

Какво да ви пожелая за Новата Година ?
Любов, много любов, в огромни количества, да преливате от любов... да раздавате, да получавате :) Това си пожелавам и на мен за тази година...
И сбъдвайте мечтите си !!!

Спомени, поуки и още нещо

Върнах се от Анлгия и като че ли беше просто един сън, всичко, което се случи ми се вижда толкова далече във времето, толкова приказно. Това си е една наистина голяма част от живота ми, 6 месеца не са изобщо малък период.
Кои са ми най- силните спомени ...
Ами най- силният и хубав спомен за мен е една невероятна приказка, която преживях, или може да се каже и цял роман. Определено мога да напиша книга и на 100% ще е доста печеливша, такива обрати, погледи, докосвания, толкова близки и толкова далечни. Мда но нека на този етап всички тези чувства и преживявания си останат просто за мен, а Вас нека ви гризе любопитството :P
За тази моя приказка направих това подаръче, Адам беше наистна уникален човек и всички, бяха на това мнение, най- добрия вайзер, имаше отношение към нас, като към равни, а не като някой които ни смятаха за роби, но това е др. въпрос. Много хубава тениска се получи, наистина уникален подарък от всички българи, всяка ръка е на различен човек.
Друг много наситен спомен са моите странствания с колелото, което си купих във втората ферма. Без колело нямаше да издържа, щеше да ми е адски скучно, друго си е да обикаляш, да разнообразиш, малко еднообразното ежедневие. Та отидохме до града на карбут, там имаше едно единствено колело, което не беше кой знае какво, но реших взимам го, не мога без ... Купувам си го и тръгваме към центъра да ама в автобуса не ме пускат с него. :(( Решавам, че с колелото ще стигна центъра, едно уточнение, за първи път съм в Кентънбъри, но няма значение аз се оправям. Та стигам по- бързо и от другите на центъра и ги пресрещам, те не можеха да повярват, че съм стигнала по-бързо от тях. :) Еми имам си вграден GPS какво да се прави хах Разглеждаме центъра и тръгваме към караваните, това означава 40 мин. път с рейса, да ама пак не ме пускат, молих им се не та не. Всички викаха зарежи колелото и се качвай, да бе НИКОГА. Следвах автобуса до някъде, на един байр го загубих, но се оправих, нали ви казах имам вграден GPS :P Та лека полека, със много спирания и оглеждания, хапвания на каквото има покрай пътя, и в зоологическата се отбих, стигнах !!! (за около 2 часа ) Нито съм се лутала, нито се загубих, беше ми толкова забавно и разтоварващо, просто си въртях педалите и карах напред. След като имах вече това златно колело, което между другото беше много, много удобно, обкилох доста и разлгедах доста, На няколко пъти ходих до съседните села, до океана. Доста големи преходчета си правех.
Честно казано във втората ферма това ми бяха забавните и развлекателни моменти, с колелото !!!
Ходихме на стоп два пъти, две момичета за първи път откриха, този забавен начин на пътуване. Едно от момичтата, каза дори, че това и е било най- хубавото прекраване в Англия, за което много се радвам.

Постригвах момчетата, беше ми много приятно и забавно, и който постригах после му вървеше в любовта :)Колко недоверчиво гледа, но крайният резултат дори и за мен беше много много добър :)
Да не забравих и многото партита, танци. Без тях щеше да е много скучно. Ето това беше крайният резултат след всяко парти, и аз всяка сутрин лекичко се изнизвах някъде с колелото хах.

Поуки, колкото щеш си извадих, някой осъзнати, някой все още неосъзнати.
С всяко нещо се свиква, в случая говоря за работата. И на ягодите и на ябълките беше тежко, но само в първите седмици после се свиква и сега не мога да кажа къде ми е било по- тежко.
Когато едно хубаво нещо свърши, не тъжи след него ще дойдат нови, интересни приключения.
Живота е твърде кратък, за да се сърдим и да недоволстваме.
На мъж не може да се вярва, говори едно върши трето. Направо се нагледах на мъжката глупост. Изневери колкото щеш, може би това е нещо нормално хах
Влюбения човек наистина губи разум и картина, прави такива абсурди и глупави неща.
и много много много други поуки ..........

Много много ценно нещо от бригадата ми е полския език, който научих, до някаква степен. И следователно любовта ми към него и голямото ми желание да отидя в Полша, което се случи, буквално две седмици след като се прибрах в България.

Мммм не мога да се оплача от живота. Той е уникален, прекрасен, постоянно се случва нещо вълнуващо и интересно. И това е защото аз го правя такъв!!!

Малко творчество и в Англия

Работа, работа и пак работа, но имам и много свободно време и ако не съм уморена се чудя какво да правя, нещо интересно, различно и смислено. Така понякога нищо не измислям и прекарвам времето шматкайки се наляво надясно или в леглото, това ще рече изморена съм била :) Друг път ми хрумват разни идейки.
Първата е тази ягодка, така и така толкова време само ягоди събираме, та защо да не направя една и от вълна :) Преди няколко дена брахме за последно ягоди, мммм ще ми липсват бяха много вкусни, мислех, че ще ми втръснат, но напротив пристрастих се към тях.

ПОнеже контактувам доста с поляците тук, а и самият език ми харесва, пък и където да се обърна все нещо полско уж сме в Англия хахха малко отклонение от темата :)
Няма какво да правим един ден и решихме ще гледаме филм, пускаме филма, та главния герой се казва Джейкъб, а тук има поляци, които се казват така и аз на шега казвам този е поляк и наистина оказа се поляк, на всичкото отгоре и слона разбираше на полски ( филма е Water for Elefant, много добро филмче) направо седим и се гледаме и се чудим какво става, друго ... поръчвам си солети от Теско, носят ми ги и пак полски хахах супер просто :) заебише ( по полски)
Та така да продължим, имам една тениска, която много си обичам с две зайчета и отдолу пише KISS ME та тя от много носене започна да се къса и си казах трябва нова, после ми дойде идеята да напиша надписа на полски, купих си боички развихрих се и стана една невероятна тениска, по хубава от оригинала :) Много бързо и сложих петънце от вишна ама нищо.

С това момиче, казва се Кали пък направихме Twister, една моя много любима игра още от Германия. Още не сме я използвали на макс, но има време ще поиграем, важното -вече я има.



Тук залезите са уникални, и в България са, но тук може би защото няма блокове, които да ми пречат да наблюдавам ги забелязвам повече, всеки ден от красив по- красив, уникални. Зарибих се да си ги снимам,
за фон на десктопа са уникални, всеки ден си слагам различна, всичките са толкова хубави не мога да си избера :)
И сега се чудя, кои да ви покажа всичките са уникални... И от залезите започна едно снимане на всичко, та и това може да се причисли към творчеството ми :)



Сърцето ми харесва много, излизам аз от караваната поглеждам на горе, ааа сърце и то много добре оформено, като за облак, и само дайте ми дайте ми бързо фотоапаратааааааа, та успях да го хвана преди да го разнесе вятъра, много му се радвам, даже във фейса съм го сложила като профилна снимка.
Това е един от многото опити да снимам луната, но докато си настроя фотоапарата облаците я покриват и нищо не става.



Хахахахах вчера, не бяхме на работа та кво да правим ще ходим на шопинг, но ни хрумна една щуротия да отидем да мерим булченски рокли, якоооооо. Та вали един проливен дъжд и се разхождаме из центъра на Кингс лин и питаме за сватбен магазин. Една жена ни показа къде е даже ни заведе до него, но само ме погледна и попита ама в този дъжд ли ? И аз " ами днес ни е почивен ден" Та влизаме в магазина и почваме да разглеждаме, като за начало нищо не грабва окото, много рокли, а нищо интересно и все ми се струват огромни, питаме ние са малък размер и те " Ами като за вас ... няма, най- малкия е 10ти, но от този рамер няма избор" нищо аз ще разгледам и голяма неголяма ще меря хаха та започвам да си търся 10 размер, продавачката идва и пита, а кога е сватбата, аз я разбрах, но се чудих какво да кажа и попитах "What?" и тя повтори, и аз ами след 3 месеца :) и тя ааа дотогава ще докараме спокойно :)
Избрах си две, едната по изчистена, другата като за принцеса. Та влизам меря, вързах си и косата, снимки си направихме абе супер, и даааа бяха ми големи, но нищо, жената каза, че ще ми ги преправят, само да си харесам хаха Първата не ми хареса толкова, но втората, направо се влюбих в нея, голямо оглеждане и разхождане, та чак си и подскачах с нея. Много много ми хареса. Бях си сложила дори и годежен пръстен хахах Позабавлявахме се вчера много добре :)



Дойдох в Англия, влюбих се, омъжих се и се разведох. ахахаххахах
Да вчера беше един много интересен и емоционален ден.

Работа ....

Реших това лято да замина на бригада в Анлгия и ето ме тук бера ягодки :) Защо заминах, ами малко разнообразие, да се запозная с нови хора, да си подобря английския, което се оказа мисия невъзможна, по-скоро руския и да науча полски хахах
Определено ми харесва, сред природата съм, навсякъде зайчета подскачат, птички пеят, гледката е уникална.

Хубавото тук е че не мисля за хиляда и едно неща,а само за работата, просто се чувствам толкова free, карам си колелото и ми е толкова волно.
Работата определно си е тежка, първата седмица всичко ме болеше, имах ужасна мускулна треска, ходех като пате или по точно като бременна, гърба изправен, краката разкрачени и се клатушкам наляво, надясно. Сега е по- добре, а и вече свикнах, но пак се обажда по някое време кръста и коленете. Но не е болка за умиране :)
В свободното време, си почивам ако съм много уморена, но по- скоро предпочитам разходка с колелото, да поскачам на батут, да поритам топка, разходка из къпините, до окена ходихме, както бях с дрехите ме топнаха и докато не исках да вляза после не можеха да ме изскарат от водата :)
Уча полски вече знам доста думички и си ги разбирам горе долу. А и друго много разпускащо и готино занимание е шопинга :) Няма такова удоволствие от това да похарчиш добра сума за некви дрешки.

Оооо забравих и партитата първите две седмици в събота имаше уникални партита, много танци, алкохол, забава голяма стана, утре е събота, така че надявам се да направим едно хубаво парти. Липсва ми много салсата и по- точно салса паритата в България. Но като си дойда ще наваксам.
Имаме много близнаци в кемпа, буквално и на зодии, съответно много рожденници :) Та за един от тях направих нещо специлано от мен, просто ми беше дошла музата за малко, а и човека е по- специален. Та чудех се какво да направя, годината на заека е, а и наоколо много зайчета, така че реших да е зайче. Три дни го правих до посреднощ, но накрая стана сладура, хмм сега се сетих, че не съм го кръстила. Чудех се какво да държи в ръчичките, по- принцип ги правя със сърчица, ама нещо този път ми се стори странно, та държеше една мини картичка, на която пишеше Ч. Р. Д. само че на английски :) Отделно напрахме с още две момичета една голяма картичка, която стана като картина. Отпечатъци на ръцете ни, три ръчички подредени във формата на цвете. Стана много красиво.

Живота е прекрасен, усмихвайте се по често ;)

Не е като да не съм влюбена, та виждам си сърца навсякъде и се усмихвам, на пук на всичко и всички. Вървя и си мисля колко хубаво е навън, колко нежно птичките пеят за любовта, облачета ми намигат " Как сииии", въобще не мога да се оплача от живота, който прелива от любовни въздишки... А и аз допринасям като творя, мисля, мечтая...


В писането не ми е много силата, но вижте какво сътворих, аз лично много си го харесвам, това е едно мое преживяване, това което аз почувствах ...

Бленувана среща
Случайно срещнаха се те, и нищо, точно в този миг , НИЩО, едно замайване, не по- скоро объркване. От този момент лентата започна да се върти толкова бързо, Стоп. Сърцето ми започна да тупти, желаех те, да определено исках, те пак да се срещнат, поне още веднъж, за миг дори. Копнеех за това и превъртах, дни наред различни варианти, как Те се срещат. Започнах тъй силно да бленувам за тоз момент, тъй силно и правих глупост подир глупост. И ето случи се, за секунди, те размениха поглед, беше вечер, студена, но със всяка крачка към приближаването на моя блян аз горях. Започнаха да правят пируети, естествено за тях бе. Струваше ми се тъй странно всичко, но отпих, и всичко на мястото дойде си. Всяка усмивка тъй стопляше ме, обгърна ме, но не както аз исках и все пак бе приятно, бях щастлива... И така навън е студ, а в душата ми бе празник, бях там със правилния човек. Последна песен, гледах те и знаех какво искам, поглед, нежелание, все пак се озовах в тези две силни ръце, наляво, надясно. Усещах аромата, този опияняващ мирис, усещах диханието ти тъй близо, въздишка, изтръпване, не исках никога да свършва. Повтарях си Не, Не, Не, НЕ, нееее не нека не спира. Слети в едно бе тъй приятно, за мен това бе сбъдната мечта. Но ето свърши, мислех само за едно, те трябва да се срещнат.
Навън сме двама, студено е, но аз горя, поглеждам те и става ми тъй топло, мълча, а в главата ми танцува Еуфория.
Стоя пред теб и нежелая нито крачка да направя, и тогава те съвсем случайно, неее, добре де, не беше този път случайно, се сращнаха, за секунда - за мен бе век. За миг времето бе спряло. Какъв миг бе само оооо, Миг на щастие, който трае вечност. Дори сега потръпвам и цялата пулсирам. Седя докосвам, усещам солена е, точно в този момент в главата ми няма никой, къде съм, какво стана, остана дълго една сладко-солена тежест от тази среща. Получих своя блян, беше тъй хубаво, съдете ме, гълчете, но аз желая те тъй силно. И не бих спряла да мечтая дори и за секунда, потапям се и ден след ден, секунда след секунда минаваш и си част от мен. Знам със сигурност едно и то е, че съм безвъзвратно и лудо влюбена в ТеБ. ( добре де не знам със сигурност, но определено обърка сърцето ми)



Препрочитам си го и ми става супер хубаво :)




Бях в Никопол по един проект Eco-art WorkShop, от стари вещи трябваше да направим нови интересни неща, а ето аз какво направих:



Това беше едно много старо огледало, което облепих с мидички естествено във формата на сърце ;) и с надпис отдолу LOVE... Стана много добре, така се бях съсредоточила, когато го правих, харесва ми определено.



Две влюбени зайчета, все пак сме в годината на заека ;)


За първи път използвах техниката декупаж, добре се получи.


Тези човечета направих от кламери и омотах с прежда. Това е логото на младежта в действие само че 3D :)



Разхождах се по никополския плаж, съзерцавах красотата на Дунава, попадднах на интересни на цвят зелени мидички, на красиви камъчета, някой от които във формата на сърце и тогава ми хрумна супер добра идея, за която обаче ми трябваше камъче, което да прелича много на сърце, започнах да търся, но все нещо не ми харесваше. Беше слънчево легнах на горещия пясък, прокарах ръка през него и хоп камъче, точно това което исках, затворих очи, отпуснах се, заслушах се в песента на птичките, във вятъра, Дунава също шептеше. Слънцето ме галеше нежно, Вълшебство!!! Ако всеки поне за миг се спре и обърне внимание на тези малки неща, колко по прекрасен би станал живота ви ...
Ето какво се роди от малко миди, камъче, миг наслада и много любов :)