събота, 22 септември 2012 г.

Изненада за любимия шеф

Има хора, които само като си помислиш за тях и целия засияваш, които само с присъствието си ти донасят топлота и усмивка, сякаш времето спира когато си около такива хора. Сякаш аурите ни са съвместими и слеят ли се изкачат фойерверки, само затворете очи и си го представете, КРАСИВО нали ! :) Хора, които минават през живота ти и завинаги остават отпечатък в сърцето ти. Е точно такъв е човека, за когото е тази публикация. Моят шеф ! Един добър човек ! Странно, но ако ви кажа, че миналата година този същия човек, не можех да го понасям... Ще ми повярвате ли ? :) Просто погледнех ли го и всичко ми се преобръщаше, не ми харесваше. Може би защото гледах много повърхностно на нещата и гледах само външността, просто първото ми впечатление за него беше " Един лешояд, който гледа на жените като на парче месо " , но тази година ми просто погледнах зад маската на този същ лешояд и промених изцяло виждането си за него. Седя на опашка в киното и съм до този човек, чувствам се толкова на място, той обсъжда дупетата на всяка жена около нас, но това за мен вече е толкова нормално, докато той е загледан по поредната, аз оглеждам него- и изведнъж този лешояд се превръща в ЛЪВ,толкова мъжествен, толкова сексапилен,толкова чаровен,а усмивката му ... уникална, спираща дъха. Хрумва ми да го попитам коя зодия е, тогава разбрах и кога е рожденият му ден. Лъвче, ха оказа се наистина ЛЪВ :) 10 Август. От този миг аз започнах да мисля каква изненада да му направя, оставаше по малко от месец и всеки ден мислех, исках да е нещо запомнящо се, нещо на което наистина да се зарадва, нещо от което да се почувства специален. Деня наближаваше, а идеите идваха от само себе си :) Организирах всички българи, около мен и всеки остави частичка от себе си. Няколко дена преди събитието кипише усилен творчески труд. И както винаги става при мен, точно на самия ден оставих цялата довършителна работа. А ето и в какво се състоеше изненадата за специалния рожденик. Май ще трябва да поясня каква е работата му и малко предистория няма да е излишна иначе нищо няма да разберете :) " Аз съм за втора година на бригада в Англия. Събирам ягоди, тази година обаче бях в пакхауса ( това е мястото, където измерваме грамажа на ягодите, тук се пакетират)и човекът за когото ви разказвам е шеф на този пакхаус. Когато берем ягоди или малини, всеки във касетката слага едно картонче на което записва своя номер, така ако плодовете са лоши може да се разбере, кой не си върши качествено работата :). Когато дойдат касетките в пакхауса те се проверят. Момичетата, които работехме там, когато нямаше толкова работа, бяхме на полето до обяд примерно, после ни откарваха в пакхауса. Друго, което трябва да знаете е ,че Куба, така се казва шефчето :) е наистина много секси и всички момичета бяха на това мнение, чак се заима и с фен клуб :DDD Имаше си прякор Mr. Sexy :) Друго ... поляк е. Това мисля е достатъчно :) " Първото нещо, което ми хрумна е свързано с картончетата в касетките, които достигат до него :) Взех от тях и направихме нещо като мини поздравителни картички :) Всяко едно картонче беше уникално, в картичкоправенето се включиха почти всички, станаха наистина прекрасни, жалко, че не ги снимах. Точно на този ден аз не работех, договора ми свърши, дадох всички картончета на момичетата да ги пуснат в действие на полето. Бях забранила на всички да го поздравяват :) Като е изненада да е изненада !!!! :) Докато първата част от изненада беше в действие аз довършвах подаръците :)
Снимките говорят сами за себе си. Той определено е секси и определено си го знае :D От глина направих този сувенир.
Торта задължително трябваше да има, чували ли сте рожден ден без торта :) Той много обича футбола, така че тортата веднага придоби облик, купена е, да не си помислите, че и нея съм направила :D Само надписа е мое творение ;)
Картичка с мноооого ягоди :) Надписах я няколко минути преди голямата изненада, ако знаете само колко много ми трепереше ръката, как ми се беше свил корема, само какво вълнение, чувството ... уникално
И така докато чакам момичетата, които работят в пакхауса да дойдат от полето, аз привършвам и обмислям как точно ще протекат нещата. Слагам тениската и една поставка за кафе, на която пише Най- добрия шеф на света, в една кутия, в които слагаме ягодите. Още малко цвят на заека, малко сърчица отстрани на тортата и да готова съм. Момичетата идват, развълнувани ми разказват как Куба се радвал на картончетата, които намирал и всяко едно си го запазвал :) Той ги питал кой ги е правил, те казвали, че нищо не знаят :) Казвам им каква е схемата и пускаме плана в действие. Отиват по работните си места, а аз пренасям тортата и подаръците по близо до пакхауса, в същото време внимавам да не ме види рожденика. След 30 мин. отивам в пакхауса и извиквам едно от момичетата, все едно искам да и кажа нещо. Тя ми помага да държи подаръците, аз запалвам една свещичка на тортата, ако знаете колко лудо прескачаше сърцето ми, все едно ще излизам да пея пред милионна публика и в същото време все едно ме беше срам, странно чувство за мен, но понякога се появява :) Толкова бях развълнувана, бях вулкан от чувства и емоции. Влязохме и започнахме да пеем Happy B-day, a той гледаше и не знаеше как да реагира. Беше наистина изненадан. Няма да забравя онази уникална усмивка, заслужаваше си определено цялата подготовка и замисъл. Не знаеше какво да каже, взе тортата и духна свещичката, всички го бяхме наобиколили. Остави тортата и ме гушна толкова силно, целуна ме, беше благодарен :) А аз ... аз бях на три метра над небето :) След няколко минути,каза "обратно на работа", а аз му дадох кутията с подаръка и му казах, първо да го отвори. Видя поставката и лицето му грейна още повече, а тениската хахах имаше си самочувствие, сега е още по- голямо хахах Тогава отново ме прегърна:) Хей, ти точно ти специален си и трябва да го знаеш !!! Чувството ти да си причината за нечия усмивка, за нечие щастие е уникално !!! ПС Извинете за слетия текст, блога сам си го слива :( у

понеделник, 20 февруари 2012 г.

Осичка тук, осичка там :)


Сетих се за една много култува случка от живота ми в Англия :)

Хубав слънчев ден, отиваме за работа, мятаме кошовете, а крушите стаили дъх ни очакват...

Ден като всеки друг, берем си най- спокойно с моя партньор, който се казва Вилиус, чувам някой си ме вика, обръщам се и тракториста ми показва една дупка в земята. А от дупката разгневени оси, гледат ни и се чудят " Кой ли първо да ръчнем " :D Поглеждам ги с насмешка, обръщам си се и продължавам да си бера , нали съм много смела и от нищо не ме е страх :D ,

Да ама осите решават, че аз съм добра мишена, защо пък да не ме нажилят едно хубаво...
Тръгвам съвсем спокойно да си изсипвам коша с крушите и в този момент рояка с оси решава да напада. Изсипвам си крушите, на земята, но това е една малка подробност :) и започвам да тичам, като не викам ами се чува от време на време едно ох, ох и се спирам тук таме, като си мисля може би пък ако не им обръщам внимание, ще си тръгнат. ДА БЕ ДА , иска ми се ...

В това време и партньора ми, са го подгонили и тича, но неговата тактика е да се съблече. Отстрани не разбралите какво се случва си мислят, че нещо си се гоним и се закачаме, а разбираш ли Вилиус пък си прави ей така, по работно време, насред крушите стриптийз.

Така и така си тичам, виждам, че осите нямат и най- малкото намерение да се махат от мен, ми си ме следват и все повече си забиват жилото в мен, та решавам да си хвърля поне коша, да ми е по удобно тичането, ако можем да говорим тук за удобства. :)

Та тичам си, тичам си, тичам си и насреща ми кумчо вълчо, е не беше той де, хаха насреща ми шефа, спирам се пред него и му показвам осите, той със сайзера ( това е едно пластмасово нещо с дупка в средата, определя ме така дали крушата или ябълката има определения размер, за да я откъснем)маха една оса, тя прави едно хубаво кръгче, поглежда ни отгоре, смее се на цялата тази картинка, и с всичка сила се връща към мен и понеже нали са големи злоби, си забива жилото по възможност на предишното място...

... Злобни малки, гадни твари, не стига, че бяха мнооооого ами и всяка една като те ужили по 10 пъти и ето готов си, вече може да се хвалиш колко много те обичат осите :D

Шефа горкия, колкото и да ръкомахаше не успя да ги прогони, само получи бонус няколко влюбени в него оси :)

Но благодарение на него се избавих от тях, каза ми бързо под душа, тогава се сетих за анимационните филмчета, където рояк оси или пчели гони някого и той скача в някое езерце.

Както съм с дрехи, обувки веднага под душа, вече трепереща от ужас, дойде ми много тяхната любов. Излизам и почвам да се събличам, по пътя от банята до караваната оставям по някоя обувка, дреха, за моя принц, който след това ще ме намери :D

Влизам в караваната събличам се гола голеничка, да огледам щетите, сега ми е смешно, но тогава си бях в шок. Цялата треперех, такива дупки имах, даже ми останаха белези. В този момент нито знаех къде се намирам, нито какво се случва, просто бях много уплашена.

Дойдоха си другите от полето и тях осите ги бяха изпонахапали, е не като мен, ама аз съм си по сладка де :)

Шефа ми предложи болница, хапчета, но аз нали нито по болници ходя, нито пък пия каквито и да е хапчета, та отказах, само кремчето взех и се намазах.

Излязох при другите супер усмихната, а те ме гледаха и се чудеха, толкова много изпохапана, а се смее :I Е такава съм аз, въпреки, че точно тогава, така ми се искаше някой да ме гушне и да ми каже две мили думи. Но да аз съм силно момиче :)

Следващите няколко дена бяхме просто смешна картинка с моя партньор, особено първия ден, ние не брахме а само се пазехме от дърветата, видех ли каквато и да е мушица бягах, чуех ли каквото и да е жужене, отново настрана, опитвах се само с поглед да бера крушите, тц нещо не ми се получи. Вилиус беше се екипирал целия, само очите му се виждаха, дръпнеше ли се от дървото , правех го и аз, нямаше значение причината...

И те така, кога друг път ще ме жилят оси ... Обичат ме какво да ги правя...

В момента сме малко скарани, та надявам се в близко време да не се виждаме и ако пак решат да показват своята любов, някой ден, нека да не е върху мен.

Знам сладка съм, ама все пак колко пък да съм сладка ;)

вторник, 10 януари 2012 г.

Feliz Navidad y Feliz Año Nuevo




Весела Коледа и Честита Нова Година !!!
С малко закъснение ;)
Всяка година ми се иска да направя подаръци, които да са от мен и все не остава време, е тази година направих нещичко обаче пак в последната минута, но пък резултата ми хареса и съм напълно удовлетворена :)

Имахме Салса Коледно Парти, там си разменяхме подаръци. Аз направих тази специална салса тениска.

Ето и тази тениска стана много сладка. Прекрасно е мама да носи отпечатъка на ръцете на своя син под формата на едно усмихнато слънце :)

Винаги съм искала на Коледа да подаря подарък, на напълно не познат, а и самите подаръци обичам да подарявам на хора, които не очакват, така изненадата и усмивките са много по- сладки. Тази година точно това и направих :D





А ето и първата ми поръчка, за Коледа ми поискаха да направя глава на коте. Ето и резултата ...



Защо ви поздравявам на испански? :) Ами за Нова Година бях там и с една дума влюбих се ...
Уникална страна това беше мечтата ми, да замина и видя Испания, да потанцувам салса, да се докосна до испанската култура и начин на живот... Беше едно голямо приключение, но за него друг път :)

Какво да ви пожелая за Новата Година ?
Любов, много любов, в огромни количества, да преливате от любов... да раздавате, да получавате :) Това си пожелавам и на мен за тази година...
И сбъдвайте мечтите си !!!

неделя, 17 юли 2011 г.

Малко творчество и в Англия

Работа, работа и пак работа, но имам и много свободно време и ако не съм уморена се чудя какво да правя, нещо интересно, различно и смислено. Така понякога нищо не измислям и прекарвам времето шматкайки се наляво надясно или в леглото, това ще рече изморена съм била :) Друг път ми хрумват разни идейки.
Първата е тази ягодка, така и така толкова време само ягоди събираме, та защо да не направя една и от вълна :) Преди няколко дена брахме за последно ягоди, мммм ще ми липсват бяха много вкусни, мислех, че ще ми втръснат, но напротив пристрастих се към тях.

ПОнеже контактувам доста с поляците тук, а и самият език ми харесва, пък и където да се обърна все нещо полско уж сме в Англия хахха малко отклонение от темата :)
Няма какво да правим един ден и решихме ще гледаме филм, пускаме филма, та главния герой се казва Джейкъб, а тук има поляци, които се казват така и аз на шега казвам този е поляк и наистина оказа се поляк, на всичкото отгоре и слона разбираше на полски ( филма е Water for Elefant, много добро филмче) направо седим и се гледаме и се чудим какво става, друго ... поръчвам си солети от Теско, носят ми ги и пак полски хахах супер просто :) заебише ( по полски)
Та така да продължим, имам една тениска, която много си обичам с две зайчета и отдолу пише KISS ME та тя от много носене започна да се къса и си казах трябва нова, после ми дойде идеята да напиша надписа на полски, купих си боички развихрих се и стана една невероятна тениска, по хубава от оригинала :) Много бързо и сложих петънце от вишна ама нищо.

С това момиче, казва се Кали пък направихме Twister, една моя много любима игра още от Германия. Още не сме я използвали на макс, но има време ще поиграем, важното -вече я има.



Тук залезите са уникални, и в България са, но тук може би защото няма блокове, които да ми пречат да наблюдавам ги забелязвам повече, всеки ден от красив по- красив, уникални. Зарибих се да си ги снимам,
за фон на десктопа са уникални, всеки ден си слагам различна, всичките са толкова хубави не мога да си избера :)
И сега се чудя, кои да ви покажа всичките са уникални... И от залезите започна едно снимане на всичко, та и това може да се причисли към творчеството ми :)



Сърцето ми харесва много, излизам аз от караваната поглеждам на горе, ааа сърце и то много добре оформено, като за облак, и само дайте ми дайте ми бързо фотоапаратааааааа, та успях да го хвана преди да го разнесе вятъра, много му се радвам, даже във фейса съм го сложила като профилна снимка.
Това е един от многото опити да снимам луната, но докато си настроя фотоапарата облаците я покриват и нищо не става.



Хахахахах вчера, не бяхме на работа та кво да правим ще ходим на шопинг, но ни хрумна една щуротия да отидем да мерим булченски рокли, якоооооо. Та вали един проливен дъжд и се разхождаме из центъра на Кингс лин и питаме за сватбен магазин. Една жена ни показа къде е даже ни заведе до него, но само ме погледна и попита ама в този дъжд ли ? И аз " ами днес ни е почивен ден" Та влизаме в магазина и почваме да разглеждаме, като за начало нищо не грабва окото, много рокли, а нищо интересно и все ми се струват огромни, питаме ние са малък размер и те " Ами като за вас ... няма, най- малкия е 10ти, но от този рамер няма избор" нищо аз ще разгледам и голяма неголяма ще меря хаха та започвам да си търся 10 размер, продавачката идва и пита, а кога е сватбата, аз я разбрах, но се чудих какво да кажа и попитах "What?" и тя повтори, и аз ами след 3 месеца :) и тя ааа дотогава ще докараме спокойно :)
Избрах си две, едната по изчистена, другата като за принцеса. Та влизам меря, вързах си и косата, снимки си направихме абе супер, и даааа бяха ми големи, но нищо, жената каза, че ще ми ги преправят, само да си харесам хаха Първата не ми хареса толкова, но втората, направо се влюбих в нея, голямо оглеждане и разхождане, та чак си и подскачах с нея. Много много ми хареса. Бях си сложила дори и годежен пръстен хахах Позабавлявахме се вчера много добре :)




Да вчера беше един много интересен и емоционален ден.

петък, 15 април 2011 г.


Не е като да не съм влюбена, та виждам си сърца навсякъде и се усмихвам, на пук на всичко и всички. Вървя и си мисля колко хубаво е навън, колко нежно птичките пеят за любовта, облачета ми намигат " Как сииии", въобще не мога да се оплача от живота, който прелива от любовни въздишки... А и аз допринасям като творя, мисля, мечтая...


В писането не ми е много силата, но вижте какво сътворих, аз лично много си го харесвам, това е едно мое преживяване, това което аз почувствах ...

Бленувана среща
Случайно срещнаха се те, и нищо, точно в този миг , НИЩО, едно замайване, не по- скоро объркване. От този момент лентата започна да се върти толкова бързо, Стоп. Сърцето ми започна да тупти, желаех те, да определено исках, те пак да се срещнат, поне още веднъж, за миг дори. Копнеех за това и превъртах, дни наред различни варианти, как Те се срещат. Започнах тъй силно да бленувам за тоз момент, тъй силно и правих глупост подир глупост. И ето случи се, за секунди, те размениха поглед, беше вечер, студена, но със всяка крачка към приближаването на моя блян аз горях. Започнаха да правят пируети, естествено за тях бе. Струваше ми се тъй странно всичко, но отпих, и всичко на мястото дойде си. Всяка усмивка тъй стопляше ме, обгърна ме, но не както аз исках и все пак бе приятно, бях щастлива... И така навън е студ, а в душата ми бе празник, бях там със правилния човек. Последна песен, гледах те и знаех какво искам, поглед, нежелание, все пак се озовах в тези две силни ръце, наляво, надясно. Усещах аромата, този опияняващ мирис, усещах диханието ти тъй близо, въздишка, изтръпване, не исках никога да свършва. Повтарях си Не, Не, Не, НЕ, нееее не нека не спира. Слети в едно бе тъй приятно, за мен това бе сбъдната мечта. Но ето свърши, мислех само за едно, те трябва да се срещнат.
Навън сме двама, студено е, но аз горя, поглеждам те и става ми тъй топло, мълча, а в главата ми танцува Еуфория.
Стоя пред теб и нежелая нито крачка да направя, и тогава те съвсем случайно, неее, добре де, не беше този път случайно, се сращнаха, за секунда - за мен бе век. За миг времето бе спряло. Какъв миг бе само оооо, Миг на щастие, който трае вечност. Дори сега потръпвам и цялата пулсирам. Седя докосвам, усещам солена е, точно в този момент в главата ми няма никой, къде съм, какво стана, остана дълго една сладко-солена тежест от тази среща. Получих своя блян, беше тъй хубаво, съдете ме, гълчете, но аз желая те тъй силно. И не бих спряла да мечтая дори и за секунда, потапям се и ден след ден, секунда след секунда минаваш и си част от мен. Знам със сигурност едно и то е, че съм безвъзвратно и лудо влюбена в ТеБ. ( добре де не знам със сигурност, но определено обърка сърцето ми)



Препрочитам си го и ми става супер хубаво :)




Бях в Никопол по един проект Eco-art WorkShop, от стари вещи трябваше да направим нови интересни неща, а ето аз какво направих:



Това беше едно много старо огледало, което облепих с мидички естествено във формата на сърце ;) и с надпис отдолу LOVE... Стана много добре, така се бях съсредоточила, когато го правих, харесва ми определено.



Две влюбени зайчета, все пак сме в годината на заека ;)


За първи път използвах техниката декупаж, добре се получи.


Тези човечета направих от кламери и омотах с прежда. Това е логото на младежта в действие само че 3D :)



Разхождах се по никополския плаж, съзерцавах красотата на Дунава, попадднах на интересни на цвят зелени мидички, на красиви камъчета, някой от които във формата на сърце и тогава ми хрумна супер добра идея, за която обаче ми трябваше камъче, което да прелича много на сърце, започнах да търся, но все нещо не ми харесваше. Беше слънчево легнах на горещия пясък, прокарах ръка през него и хоп камъче, точно това което исках, затворих очи, отпуснах се, заслушах се в песента на птичките, във вятъра, Дунава също шептеше. Слънцето ме галеше нежно, Вълшебство!!! Ако всеки поне за миг се спре и обърне внимание на тези малки неща, колко по прекрасен би станал живота ви ...
Ето какво се роди от малко миди, камъче, миг наслада и много любов :)



сряда, 2 март 2011 г.

Честита Баба Марта

Айде Честита Баба Марта и от мен :)

Този февруари мина за секунди изобщо не го усетих, бях предвидила толкова неща първо да направя разни валентинки, еми освен мечето нищо друго, ааа и една дъска, която пирографирах, ама не ми хареса много как стана...
И за 1 март бях предвидила да направя много мартеници, купих си какви ли не материали, ама айде де докато се усетя и хоп той дойде :) и накрая за две нощи направих ето тези 6 мартенички, 6 но пък много си ги харесвам и са правени с много любов. Определено, който ги носи ще е много здрав и щастлив през годината.

Гарантирам ;)

понеделник, 14 февруари 2011 г.

Just Мечо


- Боли ме нещо, точно тук, какво може да е? Всъщност не е точно болка, не е толкова неприятно, пълнота, мммм едно неопределено чувство ... Сякаш сърчицето ми ще излезе, така тупти...

- Хм, мое малко мече това най- вероятно е любовта, може би си влюбен, не съм специалист в тази област, но кой ли е, предполагам че просто обичаш отдай се напълно на това чувство, мисля, че е прекрасно, поне така съм чувала, не се затваряй в себе си пусни сърчицето да излезе да, да се отдаде.


- Но, но аз нямам приятелка как така ще обичам, как ще съм влюбен?

- Хахах, мое малко глупаче, не е задължително да имаш приятелка, може да обичаш не само някой, но и нещо. Любовта също е и различна, по един начин обичаш майка си, по съвсем друг някой приятел. Сложни думи са любов, обич, влюбен, трябва да попитаме някой специалист, приемерно Купидон :) Но по- добре сами да стигнем до отговора, сами да извървим розавия, летящ криволичещ път.


- Мисля, че разбрах значи аз със сигурност обичам, всичко което ме заобикаля, природа, хора, птички, медът, който хапвам за закуска :)Теб. Ами всъщност не се сещам да не обичам нещо. А дали съм влюбен щом обичам, значи съм влюбен. Но моето малко сърчице, не може да издържи на тези силни чувства. А дали съществува несподелена любов ?

- Не, ако ти наистина обичаш някого, не трябва да очакваш от него същото, стига ти просто да го обичаш и той да е щастлив. Трябва да се раздаваме .. доброта, любов

- Сетих се нещо, ще ми направиш ли едно голямо сърце, да мога да събера цялата тази любов, която изпитвам към света :) Така ще мога да я усмисля, подредя, а не по скоро ми харесва да е бурна и хаотична, значи и трябва място за движение, да определено ми трябва по- голямо сърце :)

- Какви идеи има само в тази малка главичка :)Добре щом така желаеш, заповядай.


- Ехаааааааа, какво голямо сърце, благодаря ти, много ти благодаря. Любовта ми към теб първа ще сложа в новото ми сърчице :)

- Хах благодаря и все пак за какво ти е такова голямо сърце?


- Ех, нали ти казах, не ме ли слушаш. Пък и горчивината, нали знеш светът така е устроен винаги има добро и зло, черно и бяло. Е аз имам голямо сърце препълнено с любов, което е доброто, бялото. Когато черничкото дойде, то ще види цялата тази любов, ще се засрами и ще се скрие в някое кътче, на новото ми сърце, след време ще изчезне и така аз изобщо няма и да разбера, че е наминало :)

- Хм, накараме да се замисля, е приятелю как е да обичаш, да си влюбен :)

- Какви са тези въпроси, ти много добре знаеш, може ли човек, да не обича и да създаде такова мече като мен? Влюбена си и още как ! :) Стигнахме ли до отговор не знам, но със сигурност знам едно нещо, че те ОбИЧАМ !!!

- И аз мое малко меченце :)