Не е като да не съм влюбена, та виждам си сърца навсякъде и се усмихвам, на пук на всичко и всички. Вървя и си мисля колко хубаво е навън, колко нежно птичките пеят за любовта, облачета ми намигат " Как сииии", въобще не мога да се оплача от живота, който прелива от любовни въздишки... А и аз допринасям като творя, мисля, мечтая...


В писането не ми е много силата, но вижте какво сътворих, аз лично много си го харесвам, това е едно мое преживяване, това което аз почувствах ...

Бленувана среща
Случайно срещнаха се те, и нищо, точно в този миг , НИЩО, едно замайване, не по- скоро объркване. От този момент лентата започна да се върти толкова бързо, Стоп. Сърцето ми започна да тупти, желаех те, да определено исках, те пак да се срещнат, поне още веднъж, за миг дори. Копнеех за това и превъртах, дни наред различни варианти, как Те се срещат. Започнах тъй силно да бленувам за тоз момент, тъй силно и правих глупост подир глупост. И ето случи се, за секунди, те размениха поглед, беше вечер, студена, но със всяка крачка към приближаването на моя блян аз горях. Започнаха да правят пируети, естествено за тях бе. Струваше ми се тъй странно всичко, но отпих, и всичко на мястото дойде си. Всяка усмивка тъй стопляше ме, обгърна ме, но не както аз исках и все пак бе приятно, бях щастлива... И така навън е студ, а в душата ми бе празник, бях там със правилния човек. Последна песен, гледах те и знаех какво искам, поглед, нежелание, все пак се озовах в тези две силни ръце, наляво, надясно. Усещах аромата, този опияняващ мирис, усещах диханието ти тъй близо, въздишка, изтръпване, не исках никога да свършва. Повтарях си Не, Не, Не, НЕ, нееее не нека не спира. Слети в едно бе тъй приятно, за мен това бе сбъдната мечта. Но ето свърши, мислех само за едно, те трябва да се срещнат.
Навън сме двама, студено е, но аз горя, поглеждам те и става ми тъй топло, мълча, а в главата ми танцува Еуфория.
Стоя пред теб и нежелая нито крачка да направя, и тогава те съвсем случайно, неее, добре де, не беше този път случайно, се сращнаха, за секунда - за мен бе век. За миг времето бе спряло. Какъв миг бе само оооо, Миг на щастие, който трае вечност. Дори сега потръпвам и цялата пулсирам. Седя докосвам, усещам солена е, точно в този момент в главата ми няма никой, къде съм, какво стана, остана дълго една сладко-солена тежест от тази среща. Получих своя блян, беше тъй хубаво, съдете ме, гълчете, но аз желая те тъй силно. И не бих спряла да мечтая дори и за секунда, потапям се и ден след ден, секунда след секунда минаваш и си част от мен. Знам със сигурност едно и то е, че съм безвъзвратно и лудо влюбена в ТеБ. ( добре де не знам със сигурност, но определено обърка сърцето ми)



Препрочитам си го и ми става супер хубаво :)




Бях в Никопол по един проект Eco-art WorkShop, от стари вещи трябваше да направим нови интересни неща, а ето аз какво направих:



Това беше едно много старо огледало, което облепих с мидички естествено във формата на сърце ;) и с надпис отдолу LOVE... Стана много добре, така се бях съсредоточила, когато го правих, харесва ми определено.



Две влюбени зайчета, все пак сме в годината на заека ;)


За първи път използвах техниката декупаж, добре се получи.


Тези човечета направих от кламери и омотах с прежда. Това е логото на младежта в действие само че 3D :)



Разхождах се по никополския плаж, съзерцавах красотата на Дунава, попадднах на интересни на цвят зелени мидички, на красиви камъчета, някой от които във формата на сърце и тогава ми хрумна супер добра идея, за която обаче ми трябваше камъче, което да прелича много на сърце, започнах да търся, но все нещо не ми харесваше. Беше слънчево легнах на горещия пясък, прокарах ръка през него и хоп камъче, точно това което исках, затворих очи, отпуснах се, заслушах се в песента на птичките, във вятъра, Дунава също шептеше. Слънцето ме галеше нежно, Вълшебство!!! Ако всеки поне за миг се спре и обърне внимание на тези малки неща, колко по прекрасен би станал живота ви ...
Ето какво се роди от малко миди, камъче, миг наслада и много любов :)

Just Мечо

- Боли ме нещо, точно тук, какво може да е? Всъщност не е точно болка, не е толкова неприятно, пълнота, мммм едно неопределено чувство ... Сякаш сърчицето ми ще излезе, така тупти...

- Хм, мое малко мече това най- вероятно е любовта, може би си влюбен, не съм специалист в тази област, но кой ли е, предполагам че просто обичаш отдай се напълно на това чувство, мисля, че е прекрасно, поне така съм чувала, не се затваряй в себе си пусни сърчицето да излезе да, да се отдаде.


- Но, но аз нямам приятелка как така ще обичам, как ще съм влюбен?

- Хахах, мое малко глупаче, не е задължително да имаш приятелка, може да обичаш не само някой, но и нещо. Любовта също е и различна, по един начин обичаш майка си, по съвсем друг някой приятел. Сложни думи са любов, обич, влюбен, трябва да попитаме някой специалист, приемерно Купидон :) Но по- добре сами да стигнем до отговора, сами да извървим розавия, летящ криволичещ път.


- Мисля, че разбрах значи аз със сигурност обичам, всичко което ме заобикаля, природа, хора, птички, медът, който хапвам за закуска :)Теб. Ами всъщност не се сещам да не обичам нещо. А дали съм влюбен щом обичам, значи съм влюбен. Но моето малко сърчице, не може да издържи на тези силни чувства. А дали съществува несподелена любов ?

- Не, ако ти наистина обичаш някого, не трябва да очакваш от него същото, стига ти просто да го обичаш и той да е щастлив. Трябва да се раздаваме .. доброта, любов

- Сетих се нещо, ще ми направиш ли едно голямо сърце, да мога да събера цялата тази любов, която изпитвам към света :) Така ще мога да я усмисля, подредя, а не по скоро ми харесва да е бурна и хаотична, значи и трябва място за движение, да определено ми трябва по- голямо сърце :)

- Какви идеи има само в тази малка главичка :)Добре щом така желаеш, заповядай.


- Ехаааааааа, какво голямо сърце, благодаря ти, много ти благодаря. Любовта ми към теб първа ще сложа в новото ми сърчице :)

- Хах благодаря и все пак за какво ти е такова голямо сърце?


- Ех, нали ти казах, не ме ли слушаш. Пък и горчивината, нали знеш светът така е устроен винаги има добро и зло, черно и бяло. Е аз имам голямо сърце препълнено с любов, което е доброто, бялото. Когато черничкото дойде, то ще види цялата тази любов, ще се засрами и ще се скрие в някое кътче, на новото ми сърце, след време ще изчезне и така аз изобщо няма и да разбера, че е наминало :)

- Хм, накараме да се замисля, е приятелю как е да обичаш, да си влюбен :)

- Какви са тези въпроси, ти много добре знаеш, може ли човек, да не обича и да създаде такова мече като мен? Влюбена си и още как ! :) Стигнахме ли до отговор не знам, но със сигурност знам едно нещо, че те ОбИЧАМ !!!

- И аз мое малко меченце :)

Have I lost my mind?

Седя и си мисля, не не за теб, добре де точно за теб, всяка минута, всяка секунда, полудявам, минаваш през ума ми за миг и цялата настръхвам, всичко в мен се преобръща и започва да работи на друга честота, толкова объркващо и в същото време приятно чувство, дори и в този момент пръстите ми потреперват по клавиатурата, дъха ми спира. Полудям, да по теб, точно по теб . В главата ми е каша забъркана от доза музика,хах филмите, които гледам тези дни :)(.......) и ти...
Една твоя усмивка ми стига и целия ми ден е зареден, пеперду пърхат в мен, вървя и пак си в мислите ми, но но но но по добре ми е така, отстрани, просто да те наблюдавам, е може би и една идея по близо до теб :):);), точно това чувство да витае около мен, даже не знам какво всъщност чувствам, но е хубаво. Любов може би, не не мисля, аз винаги съм влюбена в света около мен, който аз създавам. Но определено ми харесва, да харесват ми тези розави очила, които ти ми подари. Благодаря :)
Леле определено изкуквам, 12 часа е аз пиша глупости, повлияна от ... и аз не знам, но е готино, след време се връщам към тези писаници и се смея с глас :)

Така да се върнем към бля.. бля беееее :))

Ухаеш, само как ухаеш, устните ти, ммммм докосване едва доловимо и толкова изпълващо.Искам да си в моите прегръдки и в същото време не, не искам магията да изчезне, затова бъди точно там, на точно това място, а аз отдалече само ще наблюдавам. Харесват ми разговорите ни, шантави, безмислени, а понякога много смислени хахах

Стига с лиричните ми глупости, така да се похваля станах на 21 миналия месец, ама тогава нещо нямах време да пиша, а и блога ми направи годинка, доста пописах и доста неща публикувах и като цяло блога ми върви добре, ама и аз как си го хваля :)

А защо не публикувам, чак толкова, ами нямам време да творя, а нали уж това беше идеята на блога, но гледам как си го пълня с какво ли не :) Но това е моето малко пространство, моята малка къщичка :)
Напоследък се запалих много по салсата и последно време какво правя, ами танцувам, танцувам, танцувам :) и пак танци :)

ПО Нова Година ходих до Чехия и си направих едно голямо приключение, след като ми свърши сесията, непременно ще напиша малко и за него, придружено със снимки :)

Та май тази публикация си е по-скоро за мен, припомям си какво трябва да направя и си пиша разни глупости, няма снимки мързи ме да качвам и точно понеже е повече писане, не мисля и че някой ще се захване да го прочете :)

Е това бяха моите несвързани романи, който ги е прочел е герой :)
Отивам да спинкам и да сънувам теб:)

PS Изяла съм супер много букви и запетайки, има много правописни грешки, ама не ми се поправят, опитайте се да не им обръщате внимание ;)