понеделник, 20 февруари 2012 г.

Осичка тук, осичка там :)


Сетих се за една много култува случка от живота ми в Англия :)

Хубав слънчев ден, отиваме за работа, мятаме кошовете, а крушите стаили дъх ни очакват...

Ден като всеки друг, берем си най- спокойно с моя партньор, който се казва Вилиус, чувам някой си ме вика, обръщам се и тракториста ми показва една дупка в земята. А от дупката разгневени оси, гледат ни и се чудят " Кой ли първо да ръчнем " :D Поглеждам ги с насмешка, обръщам си се и продължавам да си бера , нали съм много смела и от нищо не ме е страх :D ,

Да ама осите решават, че аз съм добра мишена, защо пък да не ме нажилят едно хубаво...
Тръгвам съвсем спокойно да си изсипвам коша с крушите и в този момент рояка с оси решава да напада. Изсипвам си крушите, на земята, но това е една малка подробност :) и започвам да тичам, като не викам ами се чува от време на време едно ох, ох и се спирам тук таме, като си мисля може би пък ако не им обръщам внимание, ще си тръгнат. ДА БЕ ДА , иска ми се ...

В това време и партньора ми, са го подгонили и тича, но неговата тактика е да се съблече. Отстрани не разбралите какво се случва си мислят, че нещо си се гоним и се закачаме, а разбираш ли Вилиус пък си прави ей така, по работно време, насред крушите стриптийз.

Така и така си тичам, виждам, че осите нямат и най- малкото намерение да се махат от мен, ми си ме следват и все повече си забиват жилото в мен, та решавам да си хвърля поне коша, да ми е по удобно тичането, ако можем да говорим тук за удобства. :)

Та тичам си, тичам си, тичам си и насреща ми кумчо вълчо, е не беше той де, хаха насреща ми шефа, спирам се пред него и му показвам осите, той със сайзера ( това е едно пластмасово нещо с дупка в средата, определя ме така дали крушата или ябълката има определения размер, за да я откъснем)маха една оса, тя прави едно хубаво кръгче, поглежда ни отгоре, смее се на цялата тази картинка, и с всичка сила се връща към мен и понеже нали са големи злоби, си забива жилото по възможност на предишното място...

... Злобни малки, гадни твари, не стига, че бяха мнооооого ами и всяка една като те ужили по 10 пъти и ето готов си, вече може да се хвалиш колко много те обичат осите :D

Шефа горкия, колкото и да ръкомахаше не успя да ги прогони, само получи бонус няколко влюбени в него оси :)

Но благодарение на него се избавих от тях, каза ми бързо под душа, тогава се сетих за анимационните филмчета, където рояк оси или пчели гони някого и той скача в някое езерце.

Както съм с дрехи, обувки веднага под душа, вече трепереща от ужас, дойде ми много тяхната любов. Излизам и почвам да се събличам, по пътя от банята до караваната оставям по някоя обувка, дреха, за моя принц, който след това ще ме намери :D

Влизам в караваната събличам се гола голеничка, да огледам щетите, сега ми е смешно, но тогава си бях в шок. Цялата треперех, такива дупки имах, даже ми останаха белези. В този момент нито знаех къде се намирам, нито какво се случва, просто бях много уплашена.

Дойдоха си другите от полето и тях осите ги бяха изпонахапали, е не като мен, ама аз съм си по сладка де :)

Шефа ми предложи болница, хапчета, но аз нали нито по болници ходя, нито пък пия каквито и да е хапчета, та отказах, само кремчето взех и се намазах.

Излязох при другите супер усмихната, а те ме гледаха и се чудеха, толкова много изпохапана, а се смее :I Е такава съм аз, въпреки, че точно тогава, така ми се искаше някой да ме гушне и да ми каже две мили думи. Но да аз съм силно момиче :)

Следващите няколко дена бяхме просто смешна картинка с моя партньор, особено първия ден, ние не брахме а само се пазехме от дърветата, видех ли каквато и да е мушица бягах, чуех ли каквото и да е жужене, отново настрана, опитвах се само с поглед да бера крушите, тц нещо не ми се получи. Вилиус беше се екипирал целия, само очите му се виждаха, дръпнеше ли се от дървото , правех го и аз, нямаше значение причината...

И те така, кога друг път ще ме жилят оси ... Обичат ме какво да ги правя...

В момента сме малко скарани, та надявам се в близко време да не се виждаме и ако пак решат да показват своята любов, някой ден, нека да не е върху мен.

Знам сладка съм, ама все пак колко пък да съм сладка ;)