неделя, 26 декември 2010 г.

Честита Коледа и Нова Година !!! :)



ВЕСЕЛО ПРЕКАРВАНЕ НА ПРАЗНИЦИТЕ :)

Ето от мен едно зайче, което отдавна направих, но то пожела чак днес да се покаже :) Казва се Гергана, нищо, че е мъжко, фейсбук история :)





Да се похваля, че вече нещата, които изработвам се продават в едно арт студио в Плевен, ама айде де, загубих визитката. Нищо ще редактирам след НГ

А това е един Коледен жабчо, който направих в час по Изобразително изкуство :) Сладък е нали :о)



А нали си виждам сърца навсякъде, е ето едно киви-сърце :) Снимах го сигурно 5 мин. и баба ми седеше до мен и недоумяваше какво толкова му има на това киви и защо се занимавам толкова много с него :)



Как радва любовта, по-хубав миг не знам.
Безкрайно бих шептял, но сякаш, че съм ням!
О, Господи, от жажда аз умирам...
А покрай мен тече сребрист поток голям.
Омар Хайям





А ето днес какви сладки направих с баба ми :)





събота, 27 ноември 2010 г.

Приключение с дъх на море

Рано сутрин ... Както винаги си оправям багажа в последните минути преди да тръгна и има едно голямо ровене и тичане насам натам :) По принцип из Плевен ходя с колело или пеш. Сега реших, че ще тръгна с тролей, просто не оставаше време. Отидох на спирката, да ама не него го няма... яяя тръгвай пеш момиче :) Пристигнах на гарата навреме, което не е характерно за мен :) Следва най- дългото ми пътуване с влак до София :) цели 5,30 часа, изобщо не погледнах колко пътува, просто видях, че пристига в 11,30 което ме устройваше, а че тръгвам в 7,00 сутринта никой не е помислил хахаха Хубавото е, че изобщо не усетих времето, слушах музика и гледах изгрева, дърветата, хълмчета, ручейчета, реки ... Всичко е толкова красиво когато слънчето изниква от земята. Имах време да разгледам всичко в детайли, защото влака спираше на всяка гара и малко камъче. Имаше и други заблудени момчета с които играхме белот и един луд чичка, който ръсеше само простотии та добре се посмях :) И така София ... На къде да тръгна какво да направя, ами поглеждам часовника, назад съм с времето ( нормално) Решавам да потегля направо към парка зад хотел Хилтън. Пристигам и отдалеч виждам една групичка и едно от момичетата държи плакат на Енрике е това трябва да са моите хора, няма кои да са :) Фен - среща на Енрике Иглесиас, първата по рода си, но не и последна, се оказа не толкова посещаема, но пък се запознах с готини хора. Ако знаете колко е хубаво да си поговориш с някой който има същия интерес като теб и да не те гледат странно, че говориш само за Енрике това, Енрике онова :) Очаквам с нетърпение следващата среща, на която ще остана до край. Тръгнах си рано, защото предстоеше главното приключение- на стоп до морето, което се оказа Бургас. Пътувах с едно момче, което се запознахме на живо едва преди няколко секунди. Казва се Николай, мислех че аз мрънкам, но той ме победи във всяко едно отношение :) хаха към 5 часа поехме към морето, решихме, че първата кола която е към морето ни качва и където се озовем. 1к. Стара Загора, мъж и жена много симпатични и приятни хора, заспах си в колата много бързо :) Спряха ни на добро място от където да продължим, вече беше пълна тъмница, добре, че нямаше мъгла. Ники разбира се в негов стил малко да поспори за посоката... Питах едни полицаи и аз излязох права :) :) :) Започнах безгрижно да си вървя и хоп една кола ни спря,дори без да сме им махали,ЯКО !!! ( Това е най- вероятно заради раниците :)) Пак поспахме, отваряме очи и хоп в Бургас ... Полутахме сме из морската градина, мъгла, тишина, нищо не се вижда, не можахме да открием плажа. Излязохме от градината и вижте къде си построихме къщичка:) Много лукуми взех да пиша, затова сега повече снимки и две, три думи към тях :) Сутринта рано тръгнахме към плажа, по пътя обаче срещнахме нейно величество Меги :) За първи път се качих на кон :) Това е Торнадо на 7 години, безстрашен и своенравен :) Искаше ми се цял ден да си ме вози :) чувството да си на такова величествено, гразиозно и красиво животно е невероятно. Надявам се да му е харесала моята компания, по време на обиколката го галех и почесах, толкова е топъл ммм. А това е Валтер, впечатли ме много, толкова е строен и красив, какви мускули .. ех, да можех и на него да се повозя :) А това е Бета :) Най - после намерихме плажа :) Нарадвах му се едно хубаво :) А мрънках, че тази година съм ходила само един път на море, е това беше 3- тия, нищо че всеки път за малко :) Така и не се научих да си вдигам дупето на циганското колело,ама тежи ми :) Медузиии Понеже много бавно се качват снимките, който иска може да ме открие във facebook и да разглежда на воля :) Повече пътувахме отколкото да се любуваме на морето, но пък какво пътуване ... Навръщане трябваше първо да минем през Плевен и след това Ники да продължи до София, това се оказа една сложна мисия :) Прекосихме Стара планина през Шипка. До като стигна до вкъщи сменихме много коли, различни интересни хора, послушахме каква ли не музика, като почнем от финландска, гръцка, турска, руска, сръбска, поп и разбира се накъде без чалга :) Много ме впечатлиха различните стилове и бликащо разнообразие от езици за прохода ни качи един готин пич, който така взимаше завоите и изпреварваше колите, че страх те хваща. Но и да ме беше страх на места исках и още, и още адреналина ми се вдигна на макс, беше яко. Хубаво беше, че се съобрази и не кара през целия път така, въпреки, че ние нямахне нищо напротив :) И така готината част, ами качихме се на една кола, която беше директно за София, ние си мисляхме, че пътя за С-я минава през Плевен, да ама не. Та големия въпрос да се върна в С-я и от там с влак до Плевен, което ще рече да се върна чааак в 3 часа, да ме оставят на Ябланица и от там аз сама да си хвана стоп и още хиляди варианти. Е щом е приключение да е на МАХ. Озовах се сам сама в една непроницаема мъгла в Ябланица на бензиностаниция Шел. Отидох хапннах един кроасан. Плана беше следния да седя и да питам хората, които идват на бензиностанцията за къде са ... Да ама то никой пък не идва, питах двамата работещи, по това време ( 8 часа) в бензин. къде мога да стопирам. И излязох да си пробвам късмета, ама тя една мъгла, аз не се виждам пък колите два пъти, но нищо аз съм оптимист. Стопирах си аз близо час, като през това време работех със силата на мисълта. Та за какво си мислях за вкъщи и покрай вкъщи, някоя мислъл и за Енрике :) ;) :) Та писна ми да седя, по точно взе да ми става студено и реших да се върна в бенз.- та. Благодаря много на човека, който зареждаше колите с бензин, питаше всяка една кола за къде е и след малко затичан към мен ми съобщи добрата новина. ПРИБИРАМ СЕ :) :) :) Качих се в бусчето, всички бяха много добре настроени и усмихнати , позитивни хора, обожавам ги :) Поговорих си малко с тях, по едно време се заслушах и Оооооо УВЕЛИЧЕТЕ ... :) Това е Моята любима песен Somebody's Me ( Та ето виждате ли колко е велика силата на мисълта, поисках да се прибера и Енрике, еми Вселената веднага ми ги изпрати ) Оказа се, че шофьора му е фен и песен, след песен все Енрике, не можех да повярвам. Паркираха ме точно пред входа и се прибрах жива и здрава от поредното приключение :) Равносметка: Силатта на мисълта е ВЕЛИКА, Аз съм оптимист, Ники писимист, според него реалист :) :) :) Повече пътуване по- малко почивка :) Нови интересни хора, обичам живота. Обичам Енрике Иглесиас :) Леле тая публикация цял ден я пиша ...

неделя, 14 ноември 2010 г.

Kiss Me

Музата ми се върна за малко.
Една приятелка има Рожден Ден и се захванах да правя картичка, тъкмо да се включа и в предизвикателството на двете елши
Да ама нещо картичката взе да става много любовна та се превърна в картичка за някой специален човек, а кой е той ... Търси се :)


Много си я харесвам, правих я цял ден, от идеята, няколко пъти местих, рязах, наново правих, но стана невероятна. За вас може да не е толкова добра, но за мен е специална, не знам може би защото и отделих толкова време, мислех по нея, усмихвах и се, определено е заредена с много положителни емоции :) и една голяма частичка от моето сърце :) Дано скоро си намери и собственик ...

Направих и тези две сапунчета, отдавна имах тази идея и ето вече я осъществих.
Видях идеята от интернет и ми хареса, страхотни са за малки подаръци, много бързо се правят, а и вече няма да си изпускате сапуна :)
УДОБНО, ПРАКТИЧНО И КРАСИВО



И една гривна, която направих още началото на лятото, но все нямах време да публикувам. Иска ми се и една публикация, за прексрасното лято което прекарах, да напиша, но може би ще е доста дълга и не ми се започва, но и това ще направя, може някой студен зимен ден да си припомня за топлите лъчи на лятното слънце :)

сряда, 27 октомври 2010 г.

Ще се срещнем пак ... Търся спешно женско ДЕГУ !!!


Здравейте,

Отдавна не съм писала, нямах и от къде, сега вече ще си водя блога редовно :)

И една тъжна вест :(

Почина ми едно от дегутата и то по много нелеп начин, но явно така е трябвало и се надявам, някой хора са си извадили поука от всичко това ...

А ето го и въпросния сладур



Отгледах си го от малък, имах двойка дегута, те си създадоха потомство и така се появи той :)
Сравнение с братята и сестрите си беше най - малък и така си и остана, мъничък слабичък. Купих им въртележка, в началото никой не искаше да се качи на нея, но ето порасна мъника достатъчно и започна да се върти, въртеше се деннонощно :) Затова му додохме и името Бен Джонсън.
Преди около месец, както им почиствах клетката, гледам Бен Джонсън, но отвън, изненадах се и го върнах.
Да но умника намерил как да излиза от клетката и започна всеки ден да си прави разходки из целия апартамент. Накрая дори си се прибираше сам, научих го да се върти в кръг :) Муцунката да си движи надолу и нагоре :)
Беше много готино, докато седях и гледах телевизия се качваше по крака ми и идваше при мен ...
В този месец с него доста се сближихме, поне се раздвам, че опита доста различни неща, откри един нов свят, представете си го каквото е мъничко и цял живот е живял в клетка, изведнъж излиза на свобода ...
Последните няколко дена обаче му затулихме дупката, от където излизаше, понеже нагриза един кабел. Но аз пак си го пусках да се разхожда като го наблюдавах с едното око :)

Доста мъчно ми стана, но какво да се прави живота продължава ...
Някой ден ще се срещнем пак :)

И сега останах с едно дегу, никой не обича да е сам нали ?! Затова му търся и другарче, пък и дегутата не могат да живеят сами.

Така, че ако някой знае да се продава някъде дегу пишете ...

неделя, 11 юли 2010 г.

Заека Очо

Направих за подарък ето този Зайо

Трябваше да е ключодържател и само главичка да има, но в процеса на работа изникна и телце, а накъде и без сърце... :)


Както си вървял, Очо се спънал в нещо.
- Какво ли е това ? Я сърчице :)

Почти успях, да го стигна, ех това коремче ....


- Како, ще може ли да ми помогнеш ?

Най- после :) Здравей сърце, вече ще има кой да се грижи за теб, никога няма да те изоставя и винаги ще си до мен!

И когато намеря Човекът, аз ще те оставя в неговите ръце, не се тревожи аз пак ще съм до теб, част от теб, ще бъдем едно цяло!

понеделник, 5 юли 2010 г.

Камъче


Навсякъде виждам сърца и всичко ми е някак розово, затова ще ви покажа една малка част от заснетите сърца.
И едно стихче на Мария Константинова...


Подарих ти камъче
от върха на едно изкачване.
Сложи го на дланта си,
на прозореца,
на една твоя мисъл
и така ще съм с теб,
като въздишка,
прелетяла по въздуха
между двама ни...
Магьосница е Любовта ми,
изрекла е клетвени думи
и ги е пуснала
в кладенчето на душата ти...
Ще ме сравняваш всеки път с нея,
дори без да искаш,
ще ме сънуваш,
ще ме пожелаваш изненадващо...
Подарих ти камъче,
за да съм винаги
с теб.



В търсене на принца...


И полетях високо
на твоите криле
и толкова бе леко,
че не усетих приземяване.
А може би завинаги
ще си остана в облаците-
облаче безпътно...

събота, 26 юни 2010 г.

Подаръци ...

Може би вече по- рядко ще пускам публикации, но така се случи, че вече нямам компютър .. :(
Все пак ще се постарая да си водя блогчето :)
Да се похваля с една доста отдавнашна победа в предизвикателството на двете елши на тема ДОМ
Всички знаете с какво участвах, но все пак да Ви припомня :)

Благодаря много, че избрахте точно моя проект и подаръчето, което е дизайнерска хартия за картички, много ми харесва, надявам се в най- скоро време да ги използвам :)
БЛАГОДАРЯ ВИ !!! Не знаете как подскачах като разбрах, ще продължавам да участвам ....

А ето какво сътворих, след като дойдох от лагера.
Специален подарък за един специален рожденик :)