Кои са ми най- силните спомени ...
Ами най- силният и хубав спомен за мен е една невероятна приказка, която преживях, или може да се каже и цял роман. Определено мога да напиша книга и на 100% ще е доста печеливша, такива обрати, погледи, докосвания, толкова близки и толкова далечни. Мда но нека на този етап всички тези чувства и преживявания си останат просто за мен, а Вас нека ви гризе любопитството :P
За тази моя приказка направих това подаръче, Адам беше наистна уникален човек и всички, бяха на това мнение, най- добрия вайзер, имаше отношение към нас, като към равни, а не като някой които ни смятаха за роби, но това е др. въпрос. Много хубава тениска се получи, наистина уникален подарък от всички българи, всяка ръка е на различен човек.
Друг много наситен спомен са моите странствания с колелото, което си купих във втората ферма. Без колело нямаше да издържа, щеше да ми е адски скучно, друго си е да обикаляш, да разнообразиш, малко еднообразното ежедневие. Та отидохме до града на карбут, там имаше едно единствено колело, което не беше кой знае какво, но реших взимам го, не мога без ... Купувам си го и тръгваме към центъра да ама в автобуса не ме пускат с него. :(( Решавам, че с колелото ще стигна центъра, едно уточнение, за първи път съм в Кентънбъри, но няма значение аз се оправям. Та стигам по- бързо и от другите на центъра и ги пресрещам, те не можеха да повярват, че съм стигнала по-бързо от тях. :) Еми имам си вграден GPS какво да се прави хах Разглеждаме центъра и тръгваме към караваните, това означава 40 мин. път с рейса, да ама пак не ме пускат, молих им се не та не. Всички викаха зарежи колелото и се качвай, да бе НИКОГА. Следвах автобуса до някъде, на един байр го загубих, но се оправих, нали ви казах имам вграден GPS :P Та лека полека, със много спирания и оглеждания, хапвания на каквото има покрай пътя, и в зоологическата се отбих, стигнах !!! (за около 2 часа ) Нито съм се лутала, нито се загубих, беше ми толкова забавно и разтоварващо, просто си въртях педалите и карах напред. След като имах вече това златно колело, което между другото беше много, много удобно, обкилох доста и разлгедах доста, На няколко пъти ходих до съседните села, до океана. Доста големи преходчета си правех.
Честно казано във втората ферма това ми бяха забавните и развлекателни моменти, с колелото !!!
Ходихме на стоп два пъти, две момичета за първи път откриха, този забавен начин на пътуване. Едно от момичтата, каза дори, че това и е било най- хубавото прекраване в Англия, за което много се радвам.
Постригвах момчетата, беше ми много приятно и забавно, и който постригах после му вървеше в любовта :)
Колко недоверчиво гледа, но крайният резултат дори и за мен беше много много добър :)Да не забравих и многото партита, танци. Без тях щеше да е много скучно.
Ето това беше крайният резултат след всяко парти, и аз всяка сутрин лекичко се изнизвах някъде с колелото хах.Поуки, колкото щеш си извадих, някой осъзнати, някой все още неосъзнати.
С всяко нещо се свиква, в случая говоря за работата. И на ягодите и на ябълките беше тежко, но само в първите седмици после се свиква и сега не мога да кажа къде ми е било по- тежко.
Когато едно хубаво нещо свърши, не тъжи след него ще дойдат нови, интересни приключения.
Живота е твърде кратък, за да се сърдим и да недоволстваме.
На мъж не може да се вярва, говори едно върши трето. Направо се нагледах на мъжката глупост. Изневери колкото щеш, може би това е нещо нормално хах
Влюбения човек наистина губи разум и картина, прави такива абсурди и глупави неща.
и много много много други поуки ..........
Много много ценно нещо от бригадата ми е полския език, който научих, до някаква степен. И следователно любовта ми към него и голямото ми желание да отидя в Полша, което се случи, буквално две седмици след като се прибрах в България.
Мммм не мога да се оплача от живота. Той е уникален, прекрасен, постоянно се случва нещо вълнуващо и интересно. И това е защото аз го правя такъв!!!
