Приключение с дъх на море

Рано сутрин ... Както винаги си оправям багажа в последните минути преди да тръгна и има едно голямо ровене и тичане насам натам :) По принцип из Плевен ходя с колело или пеш. Сега реших, че ще тръгна с тролей, просто не оставаше време. Отидох на спирката, да ама не него го няма... яяя тръгвай пеш момиче :) Пристигнах на гарата навреме, което не е характерно за мен :) Следва най- дългото ми пътуване с влак до София :) цели 5,30 часа, изобщо не погледнах колко пътува, просто видях, че пристига в 11,30 което ме устройваше, а че тръгвам в 7,00 сутринта никой не е помислил хахаха Хубавото е, че изобщо не усетих времето, слушах музика и гледах изгрева, дърветата, хълмчета, ручейчета, реки ... Всичко е толкова красиво когато слънчето изниква от земята. Имах време да разгледам всичко в детайли, защото влака спираше на всяка гара и малко камъче. Имаше и други заблудени момчета с които играхме белот и един луд чичка, който ръсеше само простотии та добре се посмях :) И така София ... На къде да тръгна какво да направя, ами поглеждам часовника, назад съм с времето ( нормално) Решавам да потегля направо към парка зад хотел Хилтън. Пристигам и отдалеч виждам една групичка и едно от момичетата държи плакат на Енрике е това трябва да са моите хора, няма кои да са :) Фен - среща на Енрике Иглесиас, първата по рода си, но не и последна, се оказа не толкова посещаема, но пък се запознах с готини хора. Ако знаете колко е хубаво да си поговориш с някой който има същия интерес като теб и да не те гледат странно, че говориш само за Енрике това, Енрике онова :) Очаквам с нетърпение следващата среща, на която ще остана до край. Тръгнах си рано, защото предстоеше главното приключение- на стоп до морето, което се оказа Бургас. Пътувах с едно момче, което се запознахме на живо едва преди няколко секунди. Казва се Николай, мислех че аз мрънкам, но той ме победи във всяко едно отношение :) хаха към 5 часа поехме към морето, решихме, че първата кола която е към морето ни качва и където се озовем. 1к. Стара Загора, мъж и жена много симпатични и приятни хора, заспах си в колата много бързо :) Спряха ни на добро място от където да продължим, вече беше пълна тъмница, добре, че нямаше мъгла. Ники разбира се в негов стил малко да поспори за посоката... Питах едни полицаи и аз излязох права :) :) :) Започнах безгрижно да си вървя и хоп една кола ни спря,дори без да сме им махали,ЯКО !!! ( Това е най- вероятно заради раниците :)) Пак поспахме, отваряме очи и хоп в Бургас ... Полутахме сме из морската градина, мъгла, тишина, нищо не се вижда, не можахме да открием плажа. Излязохме от градината и вижте къде си построихме къщичка:) Много лукуми взех да пиша, затова сега повече снимки и две, три думи към тях :) Сутринта рано тръгнахме към плажа, по пътя обаче срещнахме нейно величество Меги :) За първи път се качих на кон :) Това е Торнадо на 7 години, безстрашен и своенравен :) Искаше ми се цял ден да си ме вози :) чувството да си на такова величествено, гразиозно и красиво животно е невероятно. Надявам се да му е харесала моята компания, по време на обиколката го галех и почесах, толкова е топъл ммм. А това е Валтер, впечатли ме много, толкова е строен и красив, какви мускули .. ех, да можех и на него да се повозя :) А това е Бета :) Най - после намерихме плажа :) Нарадвах му се едно хубаво :) А мрънках, че тази година съм ходила само един път на море, е това беше 3- тия, нищо че всеки път за малко :) Така и не се научих да си вдигам дупето на циганското колело,ама тежи ми :) Медузиии Понеже много бавно се качват снимките, който иска може да ме открие във facebook и да разглежда на воля :) Повече пътувахме отколкото да се любуваме на морето, но пък какво пътуване ... Навръщане трябваше първо да минем през Плевен и след това Ники да продължи до София, това се оказа една сложна мисия :) Прекосихме Стара планина през Шипка. До като стигна до вкъщи сменихме много коли, различни интересни хора, послушахме каква ли не музика, като почнем от финландска, гръцка, турска, руска, сръбска, поп и разбира се накъде без чалга :) Много ме впечатлиха различните стилове и бликащо разнообразие от езици за прохода ни качи един готин пич, който така взимаше завоите и изпреварваше колите, че страх те хваща. Но и да ме беше страх на места исках и още, и още адреналина ми се вдигна на макс, беше яко. Хубаво беше, че се съобрази и не кара през целия път така, въпреки, че ние нямахне нищо напротив :) И така готината част, ами качихме се на една кола, която беше директно за София, ние си мисляхме, че пътя за С-я минава през Плевен, да ама не. Та големия въпрос да се върна в С-я и от там с влак до Плевен, което ще рече да се върна чааак в 3 часа, да ме оставят на Ябланица и от там аз сама да си хвана стоп и още хиляди варианти. Е щом е приключение да е на МАХ. Озовах се сам сама в една непроницаема мъгла в Ябланица на бензиностаниция Шел. Отидох хапннах един кроасан. Плана беше следния да седя и да питам хората, които идват на бензиностанцията за къде са ... Да ама то никой пък не идва, питах двамата работещи, по това време ( 8 часа) в бензин. къде мога да стопирам. И излязох да си пробвам късмета, ама тя една мъгла, аз не се виждам пък колите два пъти, но нищо аз съм оптимист. Стопирах си аз близо час, като през това време работех със силата на мисълта. Та за какво си мислях за вкъщи и покрай вкъщи, някоя мислъл и за Енрике :) ;) :) Та писна ми да седя, по точно взе да ми става студено и реших да се върна в бенз.- та. Благодаря много на човека, който зареждаше колите с бензин, питаше всяка една кола за къде е и след малко затичан към мен ми съобщи добрата новина. ПРИБИРАМ СЕ :) :) :) Качих се в бусчето, всички бяха много добре настроени и усмихнати , позитивни хора, обожавам ги :) Поговорих си малко с тях, по едно време се заслушах и Оооооо УВЕЛИЧЕТЕ ... :) Това е Моята любима песен Somebody's Me ( Та ето виждате ли колко е велика силата на мисълта, поисках да се прибера и Енрике, еми Вселената веднага ми ги изпрати ) Оказа се, че шофьора му е фен и песен, след песен все Енрике, не можех да повярвам. Паркираха ме точно пред входа и се прибрах жива и здрава от поредното приключение :) Равносметка: Силатта на мисълта е ВЕЛИКА, Аз съм оптимист, Ники писимист, според него реалист :) :) :) Повече пътуване по- малко почивка :) Нови интересни хора, обичам живота. Обичам Енрике Иглесиас :) Леле тая публикация цял ден я пиша ...