понеделник, 20 февруари 2012 г.

Осичка тук, осичка там :)


Сетих се за една много култува случка от живота ми в Англия :)

Хубав слънчев ден, отиваме за работа, мятаме кошовете, а крушите стаили дъх ни очакват...

Ден като всеки друг, берем си най- спокойно с моя партньор, който се казва Вилиус, чувам някой си ме вика, обръщам се и тракториста ми показва една дупка в земята. А от дупката разгневени оси, гледат ни и се чудят " Кой ли първо да ръчнем " :D Поглеждам ги с насмешка, обръщам си се и продължавам да си бера , нали съм много смела и от нищо не ме е страх :D ,

Да ама осите решават, че аз съм добра мишена, защо пък да не ме нажилят едно хубаво...
Тръгвам съвсем спокойно да си изсипвам коша с крушите и в този момент рояка с оси решава да напада. Изсипвам си крушите, на земята, но това е една малка подробност :) и започвам да тичам, като не викам ами се чува от време на време едно ох, ох и се спирам тук таме, като си мисля може би пък ако не им обръщам внимание, ще си тръгнат. ДА БЕ ДА , иска ми се ...

В това време и партньора ми, са го подгонили и тича, но неговата тактика е да се съблече. Отстрани не разбралите какво се случва си мислят, че нещо си се гоним и се закачаме, а разбираш ли Вилиус пък си прави ей така, по работно време, насред крушите стриптийз.

Така и така си тичам, виждам, че осите нямат и най- малкото намерение да се махат от мен, ми си ме следват и все повече си забиват жилото в мен, та решавам да си хвърля поне коша, да ми е по удобно тичането, ако можем да говорим тук за удобства. :)

Та тичам си, тичам си, тичам си и насреща ми кумчо вълчо, е не беше той де, хаха насреща ми шефа, спирам се пред него и му показвам осите, той със сайзера ( това е едно пластмасово нещо с дупка в средата, определя ме така дали крушата или ябълката има определения размер, за да я откъснем)маха една оса, тя прави едно хубаво кръгче, поглежда ни отгоре, смее се на цялата тази картинка, и с всичка сила се връща към мен и понеже нали са големи злоби, си забива жилото по възможност на предишното място...

... Злобни малки, гадни твари, не стига, че бяха мнооооого ами и всяка една като те ужили по 10 пъти и ето готов си, вече може да се хвалиш колко много те обичат осите :D

Шефа горкия, колкото и да ръкомахаше не успя да ги прогони, само получи бонус няколко влюбени в него оси :)

Но благодарение на него се избавих от тях, каза ми бързо под душа, тогава се сетих за анимационните филмчета, където рояк оси или пчели гони някого и той скача в някое езерце.

Както съм с дрехи, обувки веднага под душа, вече трепереща от ужас, дойде ми много тяхната любов. Излизам и почвам да се събличам, по пътя от банята до караваната оставям по някоя обувка, дреха, за моя принц, който след това ще ме намери :D

Влизам в караваната събличам се гола голеничка, да огледам щетите, сега ми е смешно, но тогава си бях в шок. Цялата треперех, такива дупки имах, даже ми останаха белези. В този момент нито знаех къде се намирам, нито какво се случва, просто бях много уплашена.

Дойдоха си другите от полето и тях осите ги бяха изпонахапали, е не като мен, ама аз съм си по сладка де :)

Шефа ми предложи болница, хапчета, но аз нали нито по болници ходя, нито пък пия каквито и да е хапчета, та отказах, само кремчето взех и се намазах.

Излязох при другите супер усмихната, а те ме гледаха и се чудеха, толкова много изпохапана, а се смее :I Е такава съм аз, въпреки, че точно тогава, така ми се искаше някой да ме гушне и да ми каже две мили думи. Но да аз съм силно момиче :)

Следващите няколко дена бяхме просто смешна картинка с моя партньор, особено първия ден, ние не брахме а само се пазехме от дърветата, видех ли каквато и да е мушица бягах, чуех ли каквото и да е жужене, отново настрана, опитвах се само с поглед да бера крушите, тц нещо не ми се получи. Вилиус беше се екипирал целия, само очите му се виждаха, дръпнеше ли се от дървото , правех го и аз, нямаше значение причината...

И те така, кога друг път ще ме жилят оси ... Обичат ме какво да ги правя...

В момента сме малко скарани, та надявам се в близко време да не се виждаме и ако пак решат да показват своята любов, някой ден, нека да не е върху мен.

Знам сладка съм, ама все пак колко пък да съм сладка ;)

4 коментара:

почивка малта каза...

Ужжжасна история! Напряво ти се чудя на смелостта. Мен ако така ме погнат оси ще си умра, ако не бързо от шока то от ужилванията (имам алергия към отровата). То не случайно злобните хора ги оприличават на оси, а не дай си боже да са рояк. Природата си е природа, разбира се неможе да се борим с нея :)

ShMaTkA каза...

:) Да ужасна история, поглеждам сега на нея с усмивка :) Нали това , което не ни убива, ни прави по силни :) Сега може би съм супероса :D Kakто супермен :D

Сеслав каза...

Хе-хе, много интересно.

Сеслав каза...

Хе-хе, много интересно написано.