Навсякъде виждам сърца и всичко ми е някак розово, затова ще ви покажа една малка част от заснетите сърца.
И едно стихче на Мария Константинова...
Подарих ти камъче
от върха на едно изкачване.
Сложи го на дланта си,
на прозореца,
на една твоя мисъл
и така ще съм с теб,
като въздишка,
прелетяла по въздуха
между двама ни...
Магьосница е Любовта ми,
изрекла е клетвени думи
и ги е пуснала
в кладенчето на душата ти...
Ще ме сравняваш всеки път с нея,
дори без да искаш,
ще ме сънуваш,
ще ме пожелаваш изненадващо...
Подарих ти камъче,
за да съм винаги
с теб.
В търсене на принца...
И полетях високо
на твоите криле
и толкова бе леко,
че не усетих приземяване.
А може би завинаги
ще си остана в облаците-
облаче безпътно...
5 коментара:
Много хубавки сърцевидни камъчета :)
Стихчето е много миличко.
Така като гледам сме на романтична вълна, дано все така да е, защото това е най добрата вълна в живота ни.
Вероника,
чудесни снимки и находки.
А едно голямо сърце може да забелязва около себе си други такива.
Поздрав и хубаво лято, Диана
Много романтична публикация!
Само дето не целуваш правилното животно :).
aaa Celuvah i jabkata ama nqma6E KOI DA SNIMA
И на мен много ми харесаха сърцата, макар и от камък :). Колко много си открила. Явно имаш око за тях. А и зайчето има голямо сърце :). Напомни ми за един клип с едно момиче, чието сърце нарастваше и се смаляваше според това дали е влюбена или разочарована от света. Влюбена винаги е за предпочитане, макар понякога това да не изглежда очевадно. Поздрави и приятни летни дни!
Публикуване на коментар