петък, 4 февруари 2011 г.

Have I lost my mind?


Седя и си мисля, не не за теб, добре де точно за теб, всяка минута, всяка секунда, полудявам, минаваш през ума ми за миг и цялата настръхвам, всичко в мен се преобръща и започва да работи на друга честота, толкова объркващо и в същото време приятно чувство, дори и в този момент пръстите ми потреперват по клавиатурата, дъха ми спира. Полудям, да по теб, точно по теб . В главата ми е каша забъркана от доза музика,хах филмите, които гледам тези дни :)(.......) и ти...
Една твоя усмивка ми стига и целия ми ден е зареден, пеперду пърхат в мен, вървя и пак си в мислите ми, но но но но по добре ми е така, отстрани, просто да те наблюдавам, е може би и една идея по близо до теб :):);), точно това чувство да витае около мен, даже не знам какво всъщност чувствам, но е хубаво. Любов може би, не не мисля, аз винаги съм влюбена в света около мен, който аз създавам. Но определено ми харесва, да харесват ми тези розави очила, които ти ми подари. Благодаря :)
Леле определено изкуквам, 12 часа е аз пиша глупости, повлияна от ... и аз не знам, но е готино, след време се връщам към тези писаници и се смея с глас :)

Така да се върнем към бля.. бля беееее :))

Ухаеш, само как ухаеш, устните ти, ммммм докосване едва доловимо и толкова изпълващо.Искам да си в моите прегръдки и в същото време не, не искам магията да изчезне, затова бъди точно там, на точно това място, а аз отдалече само ще наблюдавам. Харесват ми разговорите ни, шантави, безмислени, а понякога много смислени хахах

Стига с лиричните ми глупости, така да се похваля станах на 21 миналия месец, ама тогава нещо нямах време да пиша, а и блога ми направи годинка, доста пописах и доста неща публикувах и като цяло блога ми върви добре, ама и аз как си го хваля :)

А защо не публикувам, чак толкова, ами нямам време да творя, а нали уж това беше идеята на блога, но гледам как си го пълня с какво ли не :) Но това е моето малко пространство, моята малка къщичка :)
Напоследък се запалих много по салсата и последно време какво правя, ами танцувам, танцувам, танцувам :) и пак танци :)

ПО Нова Година ходих до Чехия и си направих едно голямо приключение, след като ми свърши сесията, непременно ще напиша малко и за него, придружено със снимки :)

Та май тази публикация си е по-скоро за мен, припомям си какво трябва да направя и си пиша разни глупости, няма снимки мързи ме да качвам и точно понеже е повече писане, не мисля и че някой ще се захване да го прочете :)

Е това бяха моите несвързани романи, който ги е прочел е герой :)
Отивам да спинкам и да сънувам теб:)

PS Изяла съм супер много букви и запетайки, има много правописни грешки, ама не ми се поправят, опитайте се да не им обръщате внимание ;)

3 коментара:

Creative каза...

Значи аз съм герой :))
хихи, не, не, по-скоро с удоволствие те чета! :)
Страхотно е това чувство. Наслади му се докрай и изцяло. :) Но още по-страхотно е, че си влюбена в свата около теб, който ти си създаваш! И танцувай! Но ако намериш време и публикувай и твори! :) Защото го можеш!
Много усмивки и поздрави!

Мама на Ежко каза...

:) Първия герой :) хихих
Благодаря ти, да имам толкова материали и толкова идеи, та в скоро време трябва да понаправя нещо :), имам и много недовършени неща :)
Много усмивки и на теб ::)

dialspe каза...

БлогДАРЯ