неделя, 11 юли 2010 г.

Заека Очо

Направих за подарък ето този Зайо

Трябваше да е ключодържател и само главичка да има, но в процеса на работа изникна и телце, а накъде и без сърце... :)


Както си вървял, Очо се спънал в нещо.
- Какво ли е това ? Я сърчице :)

Почти успях, да го стигна, ех това коремче ....


- Како, ще може ли да ми помогнеш ?

Най- после :) Здравей сърце, вече ще има кой да се грижи за теб, никога няма да те изоставя и винаги ще си до мен!

И когато намеря Човекът, аз ще те оставя в неговите ръце, не се тревожи аз пак ще съм до теб, част от теб, ще бъдем едно цяло!

понеделник, 5 юли 2010 г.

Камъче


Навсякъде виждам сърца и всичко ми е някак розово, затова ще ви покажа една малка част от заснетите сърца.
И едно стихче на Мария Константинова...


Подарих ти камъче
от върха на едно изкачване.
Сложи го на дланта си,
на прозореца,
на една твоя мисъл
и така ще съм с теб,
като въздишка,
прелетяла по въздуха
между двама ни...
Магьосница е Любовта ми,
изрекла е клетвени думи
и ги е пуснала
в кладенчето на душата ти...
Ще ме сравняваш всеки път с нея,
дори без да искаш,
ще ме сънуваш,
ще ме пожелаваш изненадващо...
Подарих ти камъче,
за да съм винаги
с теб.



В търсене на принца...


И полетях високо
на твоите криле
и толкова бе леко,
че не усетих приземяване.
А може би завинаги
ще си остана в облаците-
облаче безпътно...

събота, 26 юни 2010 г.

Подаръци ...

Може би вече по- рядко ще пускам публикации, но така се случи, че вече нямам компютър .. :(
Все пак ще се постарая да си водя блогчето :)
Да се похваля с една доста отдавнашна победа в предизвикателството на двете елши на тема ДОМ
Всички знаете с какво участвах, но все пак да Ви припомня :)

Благодаря много, че избрахте точно моя проект и подаръчето, което е дизайнерска хартия за картички, много ми харесва, надявам се в най- скоро време да ги използвам :)
БЛАГОДАРЯ ВИ !!! Не знаете как подскачах като разбрах, ще продължавам да участвам ....

А ето какво сътворих, след като дойдох от лагера.
Специален подарък за един специален рожденик :)


вторник, 15 юни 2010 г.

хижа Ехо


Отдала съм се на релакс откакто ходих на работен лагер, в х. Ехо, да правим компостна тоалетна :)
Да разкажа малко за него... Беше невероятно преживяване, запознах се с много нови и интересни хора, поработих малко ..., понеже оцелихме дъждовни дни потворих малко :)
Но в момента ми е толкова жегаааааа, че не ми се пише, нещо нямам вдъхновение, така че ще се насладите на повече снимки, по -малко приказки :)
РАБОТА

И така започнахме да правим тоалетната... и кой копае "най - много" АЗ :)
В същото време друга групичка събираше боклуци от старото сметище на хижата.

А ето и резултата ....

Тук събираме камъчета, за бетона с много песни и усмивки :)

Тоалетната напредва ..

Някой цепят дърва ... Както виждате настроението е на макс :)

И какво още се прави носехме цимент, храна, пясък, почиствахме хижата, изнасяхме боклуците...
Тук се презентира каква точно е тази тоалетна ...

В дъждовните следобеди се отдавахме на релакс, забавления и ТВОРЧЕСТВО, аз повече бях в тази групичка :)
На вашите екрани Мила и Вероника, най- добрия дует :)

порисувахме със сухи пастели ...

За моя огромна радост имаше текстилни бои :) Нарисувахме няколко тениски, които станаха много готини :(

Преди да тръгна на Ехо ми хрумна идеята да си направя Twister, но нямах въпросните боички, та както си седях се сетих за тази моя хрумка и си направихме игра. Толкова много играхме, че накрая всичко ме болеше :)


Това пък са нашите душички

яко Домино...

Взе да става пибликацията хипер голяма :) затова последно да Ви покажа моята Любов Ади, която навърши горе 3 годинки имаше за нея и специална торта, само, че май нямам снимки на нея :(

Подарих на това сладко куче ето този портрет, който не стана, но пък като за първи път да рисувам с пастели, направо си е върха, даже не мога да повярвам, че аз съм я рисувала :) Ето и целия творчески процес

Това изобщо не е всичко, ако знаете колко има да се разказва и показва, не споменах нищо и за йогата всяка сутрин, която беше върха, то ква йога повече смях, но беше супер. Който иска може да разгледа всички снимки тук.

Един прекрасен лагер, с много красиви спомени!!!

сряда, 26 май 2010 г.

Моят дом






След като прочетох предизвикателството на двете елши, веднага започнах да се чудя какъв да бъде моя дом. И веднага ми хрумна да е къща сред природата. Всъщност моята мечта е да си имам малка къщичка с огрооомен двор и в него много животинки :) и красива градинка, аз на хамак с усмивка на лице, се любувам на моето кътче :)
Не бих отказала и къщичка в гората до реката :)
Та от там и идеята за къщичка, в която живее горски трол, а наоколо се разхождат различни животинки. Всичко това в една хармония и блаженство ....
Тази сценка все още не е готова, но понеже я измислих спициално за двете елши, ще Ви я покажа, пък после ще си я донаправя. :)
Само се чудя това дърво да го махна ли или да остане ? Съвети ....
Проекта е измислен за деца, животинките, тролчето и гъбката не са прикрепени и детето може да си измисля различни сценки и да си играе. Развива въображението, финната моторика и много други. Аз като малка много обичах подобни игри, спомням си как с часове си играх с едни мини кученца и измислях, че са в училище, кой с кой е приятел, имаше и любов и караници, бе детска му работа, но децата обичат така да си играят и Ние вече " порасналите" също разиграваме подобни сюжети само, че вече в мислите си. :)

неделя, 23 май 2010 г.

Ох, мои сладки малки кученца

КЛЕОПАТРАКОКО

ЗОРО
АНАБЕЛ
ЗЕВС




На 22. 05. 2009 моята Лизана роди 5 малки сладки палета. Толкова бях щастлива, вчера разглеждах тяхни снимки и ми стана много мъчно. Бяха 3 момченца и 2 момичета: Зоро, Зевс, Клеопатра, Анабел и Константин- Коко. Голяма игра и милувки паднаха, но не можехме да ги задържим :) Та ги продадохме, как ми се иска да ги видя колко са пораснали, дали слушат, дали са здрави .... Дано всичко е наред с моите сладури и са попаднали в добри ръце. Имам връзка само с двама собственици, които дори живеят в моя район и пак не мога да видя ги видя :( Сега като се затопли времето надявам се ще ги разхождат повече и ще ги видя ДАНО :) Много ме е яд на себе си, че не поисках телефон на всеки, който си вземаше куче. Ама какво да се прави учим се от грешките си.
Кученцата вече трябва да са се превърнали в големи кучета, станаха на 1 годинка преди няколко ден.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН СЛАДУРИ !!!