Ще се срещнем пак ... Търся спешно женско ДЕГУ !!!

Здравейте,

Отдавна не съм писала, нямах и от къде, сега вече ще си водя блога редовно :)

И една тъжна вест :(

Почина ми едно от дегутата и то по много нелеп начин, но явно така е трябвало и се надявам, някой хора са си извадили поука от всичко това ...

А ето го и въпросния сладур



Отгледах си го от малък, имах двойка дегута, те си създадоха потомство и така се появи той :)
Сравнение с братята и сестрите си беше най - малък и така си и остана, мъничък слабичък. Купих им въртележка, в началото никой не искаше да се качи на нея, но ето порасна мъника достатъчно и започна да се върти, въртеше се деннонощно :) Затова му додохме и името Бен Джонсън.
Преди около месец, както им почиствах клетката, гледам Бен Джонсън, но отвън, изненадах се и го върнах.
Да но умника намерил как да излиза от клетката и започна всеки ден да си прави разходки из целия апартамент. Накрая дори си се прибираше сам, научих го да се върти в кръг :) Муцунката да си движи надолу и нагоре :)
Беше много готино, докато седях и гледах телевизия се качваше по крака ми и идваше при мен ...
В този месец с него доста се сближихме, поне се раздвам, че опита доста различни неща, откри един нов свят, представете си го каквото е мъничко и цял живот е живял в клетка, изведнъж излиза на свобода ...
Последните няколко дена обаче му затулихме дупката, от където излизаше, понеже нагриза един кабел. Но аз пак си го пусках да се разхожда като го наблюдавах с едното око :)

Доста мъчно ми стана, но какво да се прави живота продължава ...
Някой ден ще се срещнем пак :)

И сега останах с едно дегу, никой не обича да е сам нали ?! Затова му търся и другарче, пък и дегутата не могат да живеят сами.

Така, че ако някой знае да се продава някъде дегу пишете ...

Заека Очо

Направих за подарък ето този Зайо

Трябваше да е ключодържател и само главичка да има, но в процеса на работа изникна и телце, а накъде и без сърце... :)


Както си вървял, Очо се спънал в нещо.
- Какво ли е това ? Я сърчице :)

Почти успях, да го стигна, ех това коремче ....


- Како, ще може ли да ми помогнеш ?

Най- после :) Здравей сърце, вече ще има кой да се грижи за теб, никога няма да те изоставя и винаги ще си до мен!

И когато намеря Човекът, аз ще те оставя в неговите ръце, не се тревожи аз пак ще съм до теб, част от теб, ще бъдем едно цяло!

Камъче

Навсякъде виждам сърца и всичко ми е някак розово, затова ще ви покажа една малка част от заснетите сърца.
И едно стихче на Мария Константинова...


Подарих ти камъче
от върха на едно изкачване.
Сложи го на дланта си,
на прозореца,
на една твоя мисъл
и така ще съм с теб,
като въздишка,
прелетяла по въздуха
между двама ни...
Магьосница е Любовта ми,
изрекла е клетвени думи
и ги е пуснала
в кладенчето на душата ти...
Ще ме сравняваш всеки път с нея,
дори без да искаш,
ще ме сънуваш,
ще ме пожелаваш изненадващо...
Подарих ти камъче,
за да съм винаги
с теб.



В търсене на принца...


И полетях високо
на твоите криле
и толкова бе леко,
че не усетих приземяване.
А може би завинаги
ще си остана в облаците-
облаче безпътно...

Подаръци ...

Може би вече по- рядко ще пускам публикации, но така се случи, че вече нямам компютър .. :(
Все пак ще се постарая да си водя блогчето :)
Да се похваля с една доста отдавнашна победа в предизвикателството на двете елши на тема ДОМ
Всички знаете с какво участвах, но все пак да Ви припомня :)

Благодаря много, че избрахте точно моя проект и подаръчето, което е дизайнерска хартия за картички, много ми харесва, надявам се в най- скоро време да ги използвам :)
БЛАГОДАРЯ ВИ !!! Не знаете как подскачах като разбрах, ще продължавам да участвам ....

А ето какво сътворих, след като дойдох от лагера.
Специален подарък за един специален рожденик :)

хижа Ехо

Отдала съм се на релакс откакто ходих на работен лагер, в х. Ехо, да правим компостна тоалетна :)
Да разкажа малко за него... Беше невероятно преживяване, запознах се с много нови и интересни хора, поработих малко ..., понеже оцелихме дъждовни дни потворих малко :)
Но в момента ми е толкова жегаааааа, че не ми се пише, нещо нямам вдъхновение, така че ще се насладите на повече снимки, по -малко приказки :)
РАБОТА

И така започнахме да правим тоалетната... и кой копае "най - много" АЗ :)
В същото време друга групичка събираше боклуци от старото сметище на хижата.

А ето и резултата ....

Тук събираме камъчета, за бетона с много песни и усмивки :)

Тоалетната напредва ..

Някой цепят дърва ... Както виждате настроението е на макс :)

И какво още се прави носехме цимент, храна, пясък, почиствахме хижата, изнасяхме боклуците...
Тук се презентира каква точно е тази тоалетна ...

В дъждовните следобеди се отдавахме на релакс, забавления и ТВОРЧЕСТВО, аз повече бях в тази групичка :)
На вашите екрани Мила и Вероника, най- добрия дует :)

порисувахме със сухи пастели ...

За моя огромна радост имаше текстилни бои :) Нарисувахме няколко тениски, които станаха много готини :(

Преди да тръгна на Ехо ми хрумна идеята да си направя Twister, но нямах въпросните боички, та както си седях се сетих за тази моя хрумка и си направихме игра. Толкова много играхме, че накрая всичко ме болеше :)


Това пък са нашите душички

яко Домино...

Взе да става пибликацията хипер голяма :) затова последно да Ви покажа моята Любов Ади, която навърши горе 3 годинки имаше за нея и специална торта, само, че май нямам снимки на нея :(

Подарих на това сладко куче ето този портрет, който не стана, но пък като за първи път да рисувам с пастели, направо си е върха, даже не мога да повярвам, че аз съм я рисувала :) Ето и целия творчески процес

Това изобщо не е всичко, ако знаете колко има да се разказва и показва, не споменах нищо и за йогата всяка сутрин, която беше върха, то ква йога повече смях, но беше супер. Който иска може да разгледа всички снимки тук.

Един прекрасен лагер, с много красиви спомени!!!

Моят дом

След като прочетох предизвикателството на двете елши, веднага започнах да се чудя какъв да бъде моя дом. И веднага ми хрумна да е къща сред природата. Всъщност моята мечта е да си имам малка къщичка с огрооомен двор и в него много животинки :) и красива градинка, аз на хамак с усмивка на лице, се любувам на моето кътче :)
Не бих отказала и къщичка в гората до реката :)
Та от там и идеята за къщичка, в която живее горски трол, а наоколо се разхождат различни животинки. Всичко това в една хармония и блаженство ....
Тази сценка все още не е готова, но понеже я измислих спициално за двете елши, ще Ви я покажа, пък после ще си я донаправя. :)
Само се чудя това дърво да го махна ли или да остане ? Съвети ....
Проекта е измислен за деца, животинките, тролчето и гъбката не са прикрепени и детето може да си измисля различни сценки и да си играе. Развива въображението, финната моторика и много други. Аз като малка много обичах подобни игри, спомням си как с часове си играх с едни мини кученца и измислях, че са в училище, кой с кой е приятел, имаше и любов и караници, бе детска му работа, но децата обичат така да си играят и Ние вече " порасналите" също разиграваме подобни сюжети само, че вече в мислите си. :)

Ох, мои сладки малки кученца

КЛЕОПАТРАКОКО

ЗОРО
АНАБЕЛ
ЗЕВС




На 22. 05. 2009 моята Лизана роди 5 малки сладки палета. Толкова бях щастлива, вчера разглеждах тяхни снимки и ми стана много мъчно. Бяха 3 момченца и 2 момичета: Зоро, Зевс, Клеопатра, Анабел и Константин- Коко. Голяма игра и милувки паднаха, но не можехме да ги задържим :) Та ги продадохме, как ми се иска да ги видя колко са пораснали, дали слушат, дали са здрави .... Дано всичко е наред с моите сладури и са попаднали в добри ръце. Имам връзка само с двама собственици, които дори живеят в моя район и пак не мога да видя ги видя :( Сега като се затопли времето надявам се ще ги разхождат повече и ще ги видя ДАНО :) Много ме е яд на себе си, че не поисках телефон на всеки, който си вземаше куче. Ама какво да се прави учим се от грешките си.
Кученцата вече трябва да са се превърнали в големи кучета, станаха на 1 годинка преди няколко ден.
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН СЛАДУРИ !!!